— Не мога. Мати. В края на краищата тя се грижеше за мене през последните години.
— Грижела се била! — извика възмутено Мати. — Имаш предвид, че те съдираше от работа?
Къртни се усмихна на прямотата на приятелката си. През тези години беше научила от нея някои груби изрази, които понякога и самата употребяваше, без да й мигне окото. Поне вече не се изчервяваше, когато Мати пусне нещо по-соленичко.
Къртни си помисли, че може и да не се видят повече и й каза:
— Ще ми липсваш, Мати. И искам да вземеш каквото си харесаш от нещата, които ще трябва да оставя.
Мати се ококори.
— Имаш предвид, всичките тия хубави рокли?
— Предпочитам да ги вземеш ти, отколкото Сара.
— Ами, по дяволите, не знам какво да кажа. Тоест, искам да кажа, че и ти също ще ми липсваш — и тя избяга от стаята, преди да сее разплакала. Нямаше смисъл. Къртни явно беше решена ли замине на всяка цена.
Очите на Къртни се замъглиха от сълзи, докато набързо привърши с опаковането на багажа и си облече дрехите за езда.
Преди да излезе от хотела, тя неочаквано се натъкна на Сара. Искаше й се да остави прощаването с нея за последната минута след като е приключила с покупките, но не беше съдено да стане така.
— Значи не си се отказала от глупавото си намерение да отидеш в Уако? — Това беше първата реакция на Сара.
— Не, Сара — меко отвърна Къртни.
— Ти си една малка глупачка. Ако умреш някъде там в прерията, проклета да съм, ако ми стане жал за тебе.
— Не заминавам сама. Сара.
— Какво? Кой е този, дето тръгва с тебе?
— Казва се Чандос и е онзи, който…
— Знам го кой е! — просъска Сара. След това неочаквано започна да се смее — О, разбирам. Цялата тази нелепа и безсмислена история за баща ти е била само претекст, за да можеш да избягваш с тоя наемен убиец. Винаги съм знаела, че ти си една малка уличница.
Очите на Къртни блеснаха от яд.
— Нищо подобно, Сара. Но си мисли каквото щеш. Въпреки всичко, ако баща ми наистина е жив, това ще значи, че ти си прелюбодейка, не е ли така?
Тези думи накараха мащехата й да занемее и Къртни използва този кратък миг, за да се измъкне от хотела. Опасяваше се Сара да не я последва, но тя не го направи.
На улицата нямаше и следа от Чандос, нито от коня му, така че Къртни имаше на разположение още няколко минути, преди да е изтекъл фаталният срок. Тя бързо се отправи да накупи нещата, от които щеше да има нужда. Успя и да се сбогува с някои от хората, които се бяха държали мило с нея, тъй като и Ларс Хендли, и Чарли, и Снаб, и сестрите Кофман бяха по това време в магазина.
Още не беше свършила с покупките, когато дойде и Мати.
— Той те чака, Къртни.
Тя погледна през прозореца Чандос беше там, яхнал коня си. Почувства, че по гърба й пробягна лека тръпки на боязън. Едва познаваше този човек, а се отправяше с него съвсем сама.
— Той води със себе си още един кон — продължи Мати унило. — Конят е оседлан и готов за път. Чандос го приготви, даже му избра и седлото, Предполагам, е решил, че тук не можеш да си намериш свестен кон. Аз обаче ти купих старата Нели. Взех я действително евтино — Мати й подаде остатъка от парите. — Тя не става за яздене, но ще е добра за багажа.
— Ами тогава недей да говориш, сякаш са ти потънали гемиите.
— Че аз така ли говоря? — започна да се защитава Мати. — Ами ти заминаваш… А, чакай, това не е всичко. Той направо ме гръмна в конюшнята с начина, по който накара всички да го гледат в очите, при това без да произнесе и една дума. Права си, че не е от приказливите. Ама с тоя тип човек може да се подриска от страх.
— Мати!
— Ами да, изплаших се. Какво те кара да си толкова сигурна, че можеш да му имаш доверие, Кърт?
— Просто му вярвам, това е всичко. Забравяш, че веднъж той ме спаси от оня ужасен Джим Уорд. Сега отново иска да ми помогне.
— Знам, знам. Но не ми е ясно защо.
— Това няма значение. Аз имам нужда от него, Мати. Хайде сега, ела и ми помогни да вържем всичко на старата Нели.
Когато двете момичета излязоха от магазина. Чандос с нищо не показа, че ги е забелязал. Той дори не слезе от седлото, за да им помогне да привържат чантите на Къртни на коня за багаж. Девойката бързаше, но не толкова заради него, а защото не искаше Рид да я види какво прави. Тя нервно поглеждаше надолу по улицата към неговата кръчма, като се надяваше, че ще успеят да тръгнат с Чандос, преди нейният обожател да е предизвикал някоя неприятна сцена.
След като двете приятелки се прегърнаха за последен път и Къртни възседна коня си. Чандос проговори за първи път:
— Взехте ли всичко от списъка?
— Да.
— Предполагам, че сега е твърде късно да ви питам дали умеете да яздите — забележката му беше толкова суха, че Къртни чак се засмя.