Не му харесваше чувството, което тя го караше да изпитва. Но щеше да я заведе в Уако. Инак никога нямаше да се отърве от спомена за това красиво, покрито със сълзи лице, за котешките й очи, пълни с мъка и отчаяние. А нямаше никакво намерение да носи до края на дните си образа на това момиче, както го беше носил в себе си през последните четири години. Образ, който непрекъснато му напомняше за мъртвата му сестра.
Колкото и да не му се искаше, той беше свързан с нея от деня, в който я видя за първи път. Свърза ги страданието, което той вече беше преживял, а на нея й предстоеше да преживее. Когато пощади живота й, тя стана част от него.
Но тя не знаеше нищо за това. Нямаше и защо да го знае.
Беше грешка от негова страна, когато отиде в Рокли, за да види дали тя още е там. Беше направил още по-голяма грешка, когато се върна, за да я предпази от безразсъдната й постъпка. Не беше длъжен да го прави. Само искаше да се освободи от своето влечение към нея, да прекъсне нишката, която ги свързваше. Вместо това сега щяха да пътуват заедно до Уако. Да, май наистина се беше побъркал.
— Чандос!
Той избърса останалата пяна от лицето си, грабна ризата от седлото и докато се обличаше, се обърна и я погледна. Тя беше седнала до огъня като истинска дама. В едната си ръка държеше тенекиено канче, а в другата — полуизядена бисквита. Цветът на лицето й излъчваше топлина, но очите й все избягваха да срещнат неговите. Тя обхождаше с поглед голите равнини, ширнали се навсякъде около тях, по които не се мяркаха нито храсти, нито дървета. Той се досети какъв е проблемът й и зачака да види какво ще направи.
Тя го погледна за миг, после отново се обърна очи.
— Изглежда, че трябва да… Имам предвид, че… Е, няма значение.
Напуши го смях. Тя беше невъзможна. По-скоро щеше да се измъчва, отколкото да каже нещо, което мисли, че не е за казване.
Без да бърза, той се приближи до огъня и клекна до нея.
— Трябва да направите нещо с това — каза той, отмятайки един кичур коса през рамото й.
Къртни се улови, че гледа бронзовите гърди на мъжа до себе си и черните косми по тях. Той наистина не би трябвало да се приближава до нея с разкопчана риза. По всяка вероятност щеше да й се наложи да свикне с липсата му на благоприличие, след като щеше да пътува с него толкова дълго, а той явно не обръщаше особено внимание на тези неща.
— Добре — отвърна сдържано тя. Извади фибите от джоба си и бързо зави дългата си медно кафява коса на кок, който закрепи стегнато на тила си. Чандос внимателно я следеше с очи, докато тя избягваше погледа му. Смяташе да продължи да се държи дистанцирано към нея.
— Аз тръгвам — рязко каза той и когато тя разтревожено го стрелна е очи, добави: — Не се бавете много, иначе трудно ще ме настигнете.
Взе кафеника и канчето, изгаси огъня и възседна коня си. Къртни въздъхна с облекчение. Сега щеше да има няколко минути за личните си нужди.
В следващия момент разбра, че Чандос беше наясно с причината за притесненията й. Колко унизително! Е, ще трябва да потисне деликатната си чувствителност и да свикне да пътува с мъж.
Тя не губи много време, тъй като се безпокоеше дали ще успее да настигне спътника си, и веднага щом беше готова, препусна да го догони.
Но нямаше нужда да се тревожи — Чандос се беше отдалечил само на четвърт миля, не повече. Седеше обърнат на запад, докато тя приближаваше, и когато дръпна юздите на коня и спря до него. Той вдигна очи и я погледна. Подаде й парче сушено месо.
— Изяжте това. Ще трябва да ви държи, докато спрем за обяд.
Значи беше разбрал, че е гладна. Онези две бисквити не я бяха заситили, още повече че не беше яла от сутринта на предния ден.
— Благодаря — каза тя тихо с наведени очи.
Но Чандос не помръдваше и продължаваше да я гледа. Най-накрая тя се принуди да срещне погледа му. Неговите красиви сини очи бяха загадъчни както винаги.
— Това е последният ви шанс да се върнете обратно, лейди. Ясно ви е, нали?
— Не желая да се връщам.
— Знаете ли наистина с какво се захващате? По тези места няма да откриете и помен от цивилизация. А вече ви казах, че не съм бавачка. Не очаквайте от мене да направя нещо, което можете да свършите и сама.
Тя бавно кимна.
— Ще се погрижа за себе си. Моля ви само да ме защитите, в случай че се наложи. — След това добави колебливо: — Ще го сторите, нали?
— Доколкото мога.
Ти въздъхна, когато той отмести погледа си, за да прибере сушеното месо в торбата зад седлото на коня.