Къртни изстискваше мократа си пола, след като за втори път бяха минали през реката. Чандос й каза, че отива да набави храна за вечерята им. Тя трябваше да направи бивака им, докато той се върне. Къртни се беше опитала да протестира и сега седеше ядосана и гледаше отдалечаващата се фигура на своя спътник.
Знаеше, че иска да я провери по този начин, и това я караше да се чувства обидена. Въпреки това се зае за работа, като оправи конете и събра дърва и съчки за огъня, както беше видяла да прави Чандос. Обаче някои от тях не бяха съвсем сухи и от огъня се понесе ужасен дим. Тя сложи боба да се вари (о, още колко консерви с боб имаше в чантата с припасите) и реши, че като свърши това пътуване, няма да погледне боб повече. Даже изпече един хляб, замесен с мая.
Когато привърши с приготовленията, беше страшно доволна от себе си. Беше й отнело малко повече от час и половина и за това време беше успяла и да се погрижи за конете. Седна да чака Чандос и се сети, че сега е моментът да изпере още мократа пола и бельото си. А както беше сама, можеше и да си направи едно хубаво къпане, без да бърза.
Настроението и мигом се повиши и раздразнението й от това, че Чандос я е оставил сама, изчезна. Небето беше тъмнорозово и все още беше достатъчно светло. За всеки случай тя взе своя колт, макар че едва ли щеше да й бъде много удобно с него.
Бързо грабна сапун, кърпа и чист кат дрехи. Брегът беше каменист. За щастие точно пред нея една скала преграждаше пътя на водата и се образуваше вирче, широко няколко метра, което беше удобно за къпане, защото водата тук беше по-тиха.
Тя седна на плиткото и най-напред изпра дрехите си, като ги удряше в камъните. След това изми сплъстената си коса, а накрая изпра и бельото си, както си беше на нея. Насапуниса се и затърка тялото си с ожесточение, като отмиваше потта и прахта от пътя. Водата беше освежаващо прохладна и страшно приятна след язденето в непоносимата жега. Това закътано място й създаваше чувството на спокойно усамотение и тя изпитваше огромно удоволствие.
Небето тъкмо беше започнало да се обагря в яркочервени и виолетови тонове, когато тя тръгна да излиза от водата, за да събере мокрите си дрехи. Успя да стигне само до брега и се закова на място. Четири коня преграждаха пъти й към бивака. Четири коня с четирима мъже на тях.
Първата й мисъл беше, че това не бяха индианци! Но това не успокои тревогата, които пулсираше в главата й. Те стояха и я гледаха така, че я полазиха тръпки. Краката на мъжете бяха мокри, което означаваше, че току-що са прегазили реката. Поне да ги беше видяла или чула, като се приближават.
— Къде е мъжът ти?
Мъжът, който се обади, беше целият в кафяво — и косата, и очите, и жакетът, и панталоните, и ботушите, и шапката, та дори и ризата му бяха светлокафяви. Беше мил нямаше трийсет години — предположи Къртни, всъщност и четиримата бяха млади мъже и девойката се сети за поговорката, че всички стрелци умират млади. А тези бяха стрелци, наемни убийци. Личеше си по изражението на липата им. Това бяха хора, които създаваха собствени правила с пистолетите си и караха другите да се подчиняват на тези правила.
— Попитах те нещо — гласът му беше рязък и груб.
Къртни не беше помръднала и на сантиметър от мястото си — не беше в състояние. Беше вцепенена. Но трябваше да се вземе в ръце.
— Моят придружител ще дойде всеки момент.
Двамата от мъжете се изсмяха — защо ли? Лицето на първия остана невъзмутимо.
— Не ми отговори на въпроса. Къде е той?
— Отиде на лов.
— Преди колко време?
— Малко повече от час.
— Не сме чули никакви изстрели, Деър — каза младежът с рижата коса — Май доста ще трябва да чакаме.
— Това ме устройва чудесно — каза един огромен чернокос мъж с рунтава брада. — Сещам се за един начин, по който да си убием приятно времето.
Избухна смях.
— Никакви такива, поне засега — каза този с кафявите дрехи. После тихо заповяда: — Заведи я до лагера, Ромеро.
Мъжът, който скочи от коня си и се приближи към нея, приличаше на мексиканец, а и името му също звучеше като мексиканско. Само че очите му бяха най-ярко зелените, които беше виждала някога. Беше само с няколко сантиметра по-висок от нея и беше слаб, но доста жилав. Целият беше облечен в черно и само ушите му, огрени от залязващото слънце, изглеждаха кървавочервени. Лицето му беше мургаво и мрачно сериозно, каквото обикновено беше и лицето на Чандос. Този човек беше опасен, може би дори по-опасен от останалите.