— Той не ми е мъж. Просто ме взе със себе си до Тексас — това е всичко. Аз дори едва го познавам, но…
Той не изслуша обясненията й.
— Защо пътуваш с него, си е твоя работа, bella.
— Но — продължи Къртни развълнувано — как можете така спокойно да говорите, че нашият приятел смята да го убие? Не се убива човек току-тъй, още повече заради такава глупава причина.
— Но Деър го прави.
— И вие няма да го спрете?
— Това не ме засяга. Но ако ти се безпокоиш за себе си, по-добре недей. Няма да те оставим тук сама. Ще се върнем в Канзас и ти ще дойдеш с нас.
— Това не ме кара да се чувствам по-добре, господине.
— А би трябвало, bella. Другата ти възможност е и ти да умреш.
Къртни пребледня, но следващите му думи я шокираха още повече.
— Имаш време да решиш дали има смисъл да се съпротивляваш, Но си помисли добре, защото така или иначе те ще намерят начин да си получат своето. Пък и какво значение толкова има дали ще е само един или четирима?
— Четирима? И вие също?
— Е, ти си bella, а аз съм мъж — просто обясни той.
Къртни поклати глава — не можеше да повярва.
— Но… нали вие попречихте на Ханчет да…
— Той е estupido. Щеше да обърка всичко по този начин и да даде предимство на Чандос.
— Той и сега има достатъчно предимство — отбеляза тя нарочно, като се надяваше да разклати поне малко самоувереността му. — И четиримата сте на светло, докато него го прикрива тъмнината.
— Si, но ние имаме вас.
Думите му попариха желанието й да се прави на герой.
Тя трескаво започна да мисли за начин, но който да помогне на Чандос. Дойде й идея и тя поде:
— Аз му създавах толкова ядове, че той сигурно просто е пожелал да се отърве от мене всеки момент. Така че вие наистина си губите времето тук.
Деър я чу и рече:
— Много добре, госпожичке, ама на мене тия не ми минават.
Къртни се загледа в огъня. Съвсем вероятно беше това да е истина. Чандос щеше да усети опасността. За какво щеше да му бъде да застана на пътя на тези мъже, само защото тя беше тук? Шансовете му бяха четири към едно. Щеше ли да рискува живота си заради нея?
Не искаше Чандос да умре. Но. Господи, не искаше и да я изнасилят.
— Чухме, че бил полуиндианец. Вярно ли е?
Трябваше й време, докато осъзнае, че Ханчет говореше на нея. Трябваше й още малко време, за да схване въпроса му. Те май наистина въобще не познаваха Чандос. Впрочем, също както и тя самата.
Тя хвърли презрителен поглед към огромния мъж с рошавата брада и каза хладно:
— Ако питате дали е наполовина индианец, не е. Той всъщност е три четвърти команч — има ли дума за това?
Къртни се учуди, че беше успяла да наруши спокойствието на тоя мъжага с лъжата си. Той се огледа в заобикалящия ги мрак. В същия миг под копитата на един от конете изпращя клонка и мъжът се стресна.
— Станала си много самоуверена, откакто спиш с полуиндианец — с тези думи червенокосият Джони искаше да й отмъсти и наистина успя да я засегне.
Очите на Къртни заблестяха от обида.
— Повтарям ви още веднъж — Чандос не ми е любовник! Той е един безжалостен дивак. Но когато видях как уби Джим Уорд, тоя проклет разбойник, разбрах, че това е човекът, който ми трябва, за да ме заведе до Тексас.
— По дявайте! — изруга Ханчет. — Значи старият Джим е мъртъв?
Къртни изпъшка. Нищо чудно, че познаваха Уорд — и те бяха от същата пасмина като него.
— Да. Чандос го уби — отвърна тя. — Той преследва престъпници, които се издирват, за да вземе наградата. Дали не е питал и за вас по същата причина? — обърна се тя към Деър.
Той невъзмутимо поклати глава.
— Мене не ме преследва законът, госпожичке. Уверявам те, че не оставям никакви свидетели след себе си.
Ханчет и Джони Ред се изсмяха. Къртни беше загубила преимуществото си и се мъчеше да си го възвърне.
— Е, предполагам, че и вие сте безмилостен, жалък и прочее, така че имате много общи черти с Чандос. Той далеч не е приятен тип. Знаете ли, че се опита да ми изкара акъла, като ми разказа колко скалпове е свалил? Няма да ви казвам бройката — аз самата не можах да повярвам. Каза ми също, че няколко години се е движел с оня кръвожаден Сатанта. Но и аз не мога да си обясня как е могъл да убие за пари цели седемнайсет души, както разправя. Как е успял да ги очисти, при положение че е още толкова млад? Казах му го и на него, казвам го и на вас — това направо не е за вярване.
— Млъкни, жено! — рязко й заповяда Деър. Беше бесен.
— Защо? Не ви ли се чу нещо? — невинно попита тя след малко. — Това може и да е Чандос. Трябваше да е тук преди доста време. Но той сигурно няма да се покаже, пък и за какво му е, след като може просто да ви гръмне един по един…