Выбрать главу

— Какво ти е направило това одеяло?

— Какво? — извърна се Къртни.

— Така си се вторачила в него, като че всеки момент ще го разкъсаш със зъби.

— О, аз… сънувах лош сън.

— Не е за чудене, след всичко, което преживя.

Той беше клекнал до огъня с канче кафе в ръката. Беше облечен и избръснат, даже беше нахлупил широкополата си шапка. Явно отдавна вече беше готов за път, Но я беше оставил да се наспи хубаво. Как беше разбрал, че тя толкова се нуждаеше от един здрав сън?

— Ще ми сипеш ли малко кафе, ако не бързаш веднага да тръгваме? — попита го ти, като стана и започна да си сгъна одеялото. Чак сега разбра, че е още с дрехите от предната нощ. „Господи, явно не съм била с ума си“ — промърмори си тя, като усети, че на места роклята й беше все още влажна.

— Май че твърде бавно загряваш — обади се Чандос.

— Бавно загрявам ли? — тя го прониза с очи. — Но ти си знаел! Защо не ме подсети да се преоблека?

— Напротив, подсетих те. Ти ми благодари и веднага след това легна и заспа.

Къртни извърна глава. Трябва съвсем да не е била на себе си, за да си легне с мокри дрехи. И то само защото за някакъв кратък момент Чандос й беше показал, че я харесва! Как можеше да е толкова глупава!

— Ще трябва да се преоблека — каза тя и бързо се отдалечи.

Но неприятностите й не приключиха с това. Миналата вечер беше събрала мокрите дрехи на две на три и без да мисли, ги беше напъхала в чантата при останалите. Сега всичките й дрехи бяха влажни.

Тя хвърли един поглед на Чандос през рамо, а после пак се загледа безпомощно в чантата си.

— Чандос, аз…

— Какво толкова страшно е станало, котенце?

— Нямам какво да облека — изтърси Къртни на един.

— Как, съвсем нищо ли?

— Ами да. Сложила съм в чантата мокрите дрехи, а после съм забравила да ги извадя да се сушат.

— Е, със сушенето ще трябва да почакаш до вечерта. Какво ще кажеш за онези панталони? Много ли са мокри? — Той се приближи и надникна в чантата й.

— Не, те са сухи. Прибрала съм ги в кожената торба.

— Е, тогава ще свършат работа.

— Но аз си мислех, че…

— Какво да се прави. Чакай, ще ти дам от моите ризи.

Къртни беше смаяна — Чандос изобщо не изглеждаше ядосан. След малко й подхвърли кремава на цвят риза от много фина еленова кожа. Единственият проблем беше, че ризата беше без копчета, а се връзваше с връзки. Тя я пристегна отпред, тъй като отдолу беше без нищо.

— Не се мръщи, котенце. Това трябва да свърши работа. Останалите ми дрехи са вече за пране.

— Но аз с удоволствие ще ти ги изпера.

— Не — каза той рязко. — Предпочитам сам да се грижа за себе си.

Сега вече се беше ядосал. Да му се не знае! Къртни взе панталоните и се скри в храстите. Този мъж наистина можеше да те вбеси. Само беше предложила да му помогне. По начина, по който беше реагирал, човек би помислил, че едва ли не тя се мъчи да влезе в полята на негова жена или нещо от този сорт.

Пет минути по-късно девойката се върна и се зае да си прибира постелката за спане. Беше почервеняла от яд и възмущение. Ризата, която Чандос й беше дал, беше твърде дълга, за да може да я напъха в панталоните. А и дълбокото деколте, което при него стигаше сигурно само до средата на гърдите, при нея се спускаше чак до пъпа. Но най-неприятното нещо бяха връзките на ризата. Те бяха направени от по-твърда кожа и тя все не успяваше да ги върже добре. Колкото и силно да ги пристягаше, винаги оставаше да се вижда скандална цепка.

Тя гледаше през повечето време да е с гръб към Чандос и когато се приближи до огъня да си вземе кафето, сложи шапката си отпред на гърдите, като само му хвърли свиреп поглед, сякаш го предупреждаваше да не казва нищо. Мъжът мълчеше. В действителност беше му необходима цялата воля, за да не поглежда към нея.

Къртни се чудеше с какво да се захване, за да не мисли за неудобството от необичайното си облекло, когато погледът й спря върху коня на Траск, който беше вързан заедно с техните три коня.

— Не беше ли малко жестоко да караш Траск да измине целия обратен път до Канзас пеша?

Този лек укор оказа по-голямо въздействие, отколкото беше очаквала Чандос я изгледа с леденоснните си очи и тя си помисли, че той ще избухне всеки момент.