Но при едно продължително забавяне на влака им в Мисури баща й извърши нещо невъобразимо — ожени се набързо за Сара Уитком, тяхната икономка през последните пет години. Изглежда някой беше споменал, че не е много благопристойно д-р Харт да пътува с неомъжена трийсетгодишна жена.
Едуард не обичаше Сара, а пък тя самата правеше мили очи на Хейдън Соръл, единия от двамата мъже, наети да ги охраняват, докато пресичат опасната територия по пътя за Тексас. Още в деня на сватбата Сара сякаш се преобрази в друг човек. Докато преди това беше много любезна с Къртни, сега стана истинска напаст — командваше, караше се, не зачиташе чувствата на другите. Девойката беше престанала да се опитва да проумее тази промяна. Просто се опитваше да не й се набива в очи, а това съвсем не беше лесно, когато петимата пътуваха в каруца през равнините на Канзас.
След като бяха потеглили от Уичита тази сутрин, те поеха покрай реката Арканзас, но след това се отклониха, за да намерят някоя ферма или малко градче, където да пренощуват. Трябваше им покрив, за да отпочинат хубаво, преди да се отправят по пълния с неизвестности път, които в продължение на двеста мили пресичаше Индианската територия.
Индианската територия. Дори самото име плашеше Къртни, но Хейдън Соръл и другият момък, когото наричаха просто Далас, ги увериха, че няма защо да се безпокоят, тъй като карат със себе си няколко глави добитък, с които да подкупят индианците, ако се наложи.
Един търговец, наполовина индианец чероки, на име Чес Чисхолм, беше открил сравнително равен маршрут от Сан Антонио, Тексас, до Уичита.
Той бе използвал този маршрут за превозване на стоки през 1766 година и оттогава заселниците минаваха по него, когато пресичаха равнините. Оттогава го наричаха Пътя на Чисхолм и първите стада добитък от Тексас вече бяха стигнали до градчето Абилин по него. С прекарването им през тази година се бяха заели Джоузеф Маккой, посредник на добитък от Илинойс, и Канзаската тихоокеанска железница, която, напредвайки бавно на запад, най-после беше стигнала до Абилин. А там не само че имаше изобилна вода от реката Смоуки хил и хубави пасища, но наблизо беше и форт Райли, който осигуряваше сигурна закрила от нападения. По този начин Чисхолмският път ставаше идеален маршрут за прехвърляне на стадата насам, като след това ги товареха на кораби и ги караха на изток.
Идването на железницата беше преобразило Абилин до неузнаваемост.
Допреди година градчето се състоеше само от дузина дървени съборетини. Оттогава насам то се беше разраснало неимоверно и сега в него имаше дузина кръчми и други не много благопристойни свърталища, които привличаха идващите със стадата каубои.
Би било чудесно, ако железницата беше стигнала още по на запад, но засега Абилин беше крайната й точка, така че семейство Харт можеха да пътуват сравнително удобно само до там. Когато пристигнаха в града, купиха за багажа, който носеха със себе си, една голяма покрита каруца от тези, с които се пътуваше по Пътя на Чисхолм. Това, че тяхното превозно средство поне веднъж е прекосило невредимо Индианската територия, ги караше да се чувстват малко по-сигурни.
Къртни би предпочела да се върнат малко на изток и след това да хванат обиколния път за Тексас. Всъщност такова беше и тяхното първоначално намерение — да минат през южните щати и да влязат в Тексас през източната му граница. Но Сара искаше да посети своите роднини в Канзас Сити, преди да се установи да живее толкова далеч на запад. Тъй че когато чу за този път за прекарване на добитък, през който можеше да се пътува сравнително безопасно, и научи, че той минава точно през Уако — тяхната крайна цел, Едуард твърдо реши да променят маршрута си.
В края на краищата пристигнаха в Канзас, въпреки че ако бяха поели направо на юг щяха да спестят доста време. Цялата истина беше, че Едуард предпочете Пътя на Чисхолм, защото не желаеше да минава през южните щати и отново да гледа разрухата, настъпила след поражението във войната.
Далас препусна с коня си към фермата, която бяха забелязали, върна се оттам и им съобщи, че са желани гости и могат да пренощуват в плевнята.
— Това ще ни свърши работа, д-р Харт — обърна се той към Едуард. — Няма смисъл да ходим до Рокли и да се отбиваме на още една миля от пътя си.
Едуард кимна и Далас зае мястото си встрани от каруцата.
Къртни не харесваше особено Далас, нито пък неговия приятел Хейдън, който не преставаше да заглежда Сара. Далас беше доста по-млад от Хейдън, може би двайсет и три годишен, така че Сара не го интересуваше. За сметка на това той не криеше интереса си към Къртни.