— Като не знаеш какво е извършил, лейди, как можеш да съдиш какво заслужава и какво — не?
— А ти сигурен ли си, че той е виновен?
— Да.
— За какво?
— За изнасилване. За убийство. За клане на мъже, жени и деца.
— Господи! — пребледня Къртни. — Но щом си знаел всичко това, защо не го уби веднага?
Чандос не отговори нищо, изправи се и се запъти към конете.
— Извинявай! — извика тя след него. Дали я чу?
Боже мой, непрекъснато се извиняваше за нещо. Защо просто не си държеше устата затворена?
Щеше да зачеркне Деър Траск от съзнанието си. Той заслужаваше да бъде разпънат и разкъсан на четири, както наказваха в цивилизованите страни за такива ужасни престъпления. Но тя нямаше да мисли повече за това.
Изля останалото кафе и загаси огъня, а след това отиде при коня си и видя, че Чандос беше имал добрината да го оседлае вместо нея. Набързо прокара четката през косата си, която беше чиста, но се беше сплъстила.
Тя се бореше с един непокорен кичур, когато Чандос дойде и застана зад нея.
— Щом мислиш, че съм добър в тези неща, бих могъл да направя нещо и за тебе и да ти оправи прическата — в гласа му явно се усещаха насмешливи нотки. След малко продължи: — Та колко скалпа съм бил свалил, казваш? Бройката нещо ми се губи.
Къртни се обърна и го погледна. Той се смееше срещу й — колко бързо си беше върнал доброто настроение!
Спомни си какви врели-некипели беше наговорила по негов адрес миналата нощ и страните й пламнаха.
— Колко дълго стоя там и ни слуша?
— Достатъчно дълго.
— Знам, че няма и частица истина във всичките тези приказки — побърза да го увери девойката. — Просто, когато ме попитаха дали си наполовина индианец, реших, че по-добре да им кажа да. Исках малко да ги поизплаша. Освен това те твърдяха, че никога не са те виждали — откъде тогава можеха да знаят, че приличаш на индианец?
— А не приличам ли? — прекъсна я Чандос леко обезпокоен. — Нима си виждала толкова много индианци, че да си толкова убедена?
Къртни пребледня. Той май я вземаше на подбив, а това изобщо не й беше забавно, но скоро се убеди, че е напълно сериозен.
— Нали не си наполовина индианец — прошепна тя и веднага съжали, че го е попитала. Не можеше да очаква отговор на такъв въпрос, а и той без друго не й каза нищо, а само впи очи в нея. Винаги успяваше да я обърка с този поглед. Тя наведе глава. — Забрави за този въпрос. Ако си готов, да тръгваме…
Той бутна в ръката й едно парче месо, останало от миналата вечер.
— Това ще ти бъде храната до обяд.
— Благодаря — каза тя и без да го поглежда, попита: — Чандос, знаеш ли какво означава bella?
Той я изгледа напрегнато.
— Мексиканецът ли ти го каза?
— Да.
— Означава — „красива“.
— А, така ли? — за пореден път Къртни усети, че силно се изчервява.
22.
— Ако имаш да переш, по-добре да свършиш това тази вечер — каза Чандос, щом спряха и започнаха да си правят бивак за нощуване. — Утре ще се отклоним от реката и поне три дни ще яздим далеч от вода.
Къртни нямаше кой знае колко неща за пране, но трябваше да проветри и изсуши всичките си дрехи. Чандос бързо свърши с грижите за конете и се отправи към реката, за да си изпере дрехите. След известно време Къртни го последва, но свърши с прането още преди тя да е започнала. След това и двамата накачиха дрехите да съхнат и бивакът им заприлича на задния двор на някой пансион — по храстите, клоните на дърветата и камъните висеше мокро пране. На Къртни й се видя някак комично, че едно толкова затънтено място по средата на индианската територия може да изглежда толкова по домашному. Завладя я силно чувство на топлина и спокойствие, че чак се изненада. До голяма степен то се дължеше просто на това, че Чандос беше до нея и това я караше да се чувства в пълна безопасност. Тази вечер не беше отишъл на лов и тя беше сигурна, че постъпи така само за да не я остави сама. Беше разбрал, че тя все още не е преодоляла страха си, и девойката му беше благодарна за това.
За да му покаже признателността си, вложи всичките си умения, като сготви пикантно задушено от сухото говеждо месо и зеленчуците, които имаха, като сложи и някои от подправките, които носеше със себе си. Изпържи и няколко кнедли, които добави към яденето, но за сметка на това не сложи нито зрънце боб.
В това време Чандос се беше облегнал на сваленото седло от коня си и беше притворил очи. Когато я чу да си тананика, усети мелодията с цялото си тяло и трябваше още по-силно да стисне клепачите си, за да надвие надигащата се възбуда. Това пак се повтаряше. Тя въздействаше на сетивата му, и то тогава, когато най-малко го очакваше. Като че ли близостта й го правеше напълно безпомощен.