— По-лошо от индианците ли? — отвърна тя, отстъпвайки, защото наистина не беше помислила за тези неща.
— Има и по-лошо.
— Но ти беше наблизо и щеше да ме чуеш, ако извикам за помощ.
— Ако изобщо имаш тази възможност — този, който те нападне, едва ли ще ти даде такъв шанс.
— Ако с това искаш да кажеш, че не трябва да се къпя…
— Не, не казвам това.
— Да не би да си искал да…
— По дяволите, не — изръмжа той, ужасен от нейното предположение не по-малко от самата нея. — Потрябвало ми е да те гледам. Просто трябва да съм достатъчно близо край тебе, за да те защитя при нужда. — Мъжът разбра, че няма да се отърве лесно от този разговор, и рязко допълни: — Забрави какво ти казах.
— Какво да забравя? Че трябва да те уведомявам, преди да…
— Забрави за къпането, просто недей да се къпеш.
— Чандос!
— И без друго не върви дама да се къпе по време на път…
— Това е глупаво и ти сам знаеш, че е така! — пресече го предизвикателно Къртни. — Не съм си сваляла всичките дрехи. Е, с изключение на тази вечер, но аз…
Тя нямаше възможност да продължи. Образът, който предизвикаха тези думи в съзнанието на Чандос, го извади от релси. С глух гърлен звук той я привлече към себе си и даде воля на буйната си страст.
Още при първия допир на устните му цялото й тяло беше пронизано от дълбоко чувство на възбуда и тя усети, че краката й омекват. Къртни обви врата му с ръце и се притисна към него.
Той я прегърна така силно с твърдата си като стомана ръка, че гърдите им се сляха. Другата му ръка здраво държеше главата й и тя не можеше да избегне неговите пленителни устни. Имаше нещо диво в страстния и брутален начин, по който те се впиха в нейните устни, като силом ги накараха да се разтворят. В следващия миг тя усети горещия му език върху своя и сякаш нещо я прониза като с нож.
Къртни изтълкува погрешно този внезапен изблик на чувства от негова страна и си помисли, че той се опитва отново да я нарани. Тя се изплаши. Помъчи се да се освободи от прегръдката му, но той не я пускаше. Опита се да отмести раменете му, но с това само направи хватката му още по-здрава. Тя започна да се извива в ръцете му, но и това не го накара да я пусне.
Чандос почти не усещаше, че тя се съпротивлява ръцете му. Беше разбрал, че е изгубил битката със себе си, но все още не осъзнаваше, че силата на страстта му я плаши. Но след малко осъзна, че тя се бори с него, при това достатъчно яростно, за да го накара да се опомни.
Той прекъсна целувката, за да си поеме дъх. Престана да я притиска толкова плътно до себе си, сетне освободи прегръдката си дотолкова, че между телата им да има малко разстояние.
— Това един от поредните ти уроци ли беше?
— Не.
— Но ти отново ми причини болка.
Чандос я погали по бузата.
— Това е последното нещо, което съм искал да ти причиня, коте.
В този момент той беше самата нежност — и гласът му, и очите му, и неговата ръка върху лицето й. Но Къртни не можеше да се освободи от тревогата си. Той все още я плашеше.
— Защо ме нападна така, Чандос?
Заболя го от обвинителната нотка в гласа й.
— Аз да съм те нападнал?
— А ти как би го нарекъл?
— Може би преодоляване на съпротивата ти? — предложи той с ирония.
— Не смей да ми се надсмиваш! — извика тя. — Толкова си отвратителен, че…
— Шшт, изслушай ме, коте. Извинявай, ако съм те изплашил, но когато един мъж желае жена толкова много, колкото аз желая тебе, не е лесно да внимава за подробностите. Разбираш ли?
Поразена, тя замълча за минута и след това го загледа учудено.
— Ти… ти ме желаеш?
— Нима можеш още да се съмняваш? — тихо проговори той.
Къртни наведе очи, за да скрие радостта и смущението си.
— Но преди това не ме харесваше — едва промълви тя. — Недей да постъпваш така с мен само защото имаш нужда от жена, а аз съм единствената подръка.
Той повдигна нагоре брадичката й, като я накара да го погледне в очите.
— Ето какво съм постигнал с глупавото си упорство да не се поддавам на чувствата си към тебе! — Той въздъхна дълбоко с укор към себе си. — Можеш да се съмняваш в здравия ми разум, но не можеш да се съмняваш в това, че те харесвам и желая още от минутата, когато излезе от онзи магазин в Рокли. Мислиш ли, че щях да се разправям с боклук като Джим Уорд, ако не беше заради тебе?
— Недей, не казвай това.
— Знаеш ли, че за малко щях да убия твоя приятел Рид, когато му се остави да те целуне?
— Чандос, моля те!
Той я привлече към себе си, но този път много нежно и внимателно, без да обръща внимание на вялата й съпротива.
— Не мога повече да потискам чувствата си към тебе, котенце. Опитвах се да те забравя и да те изхвърля от главата си, но не можах. Опитвах се да не те докосвам. Не мога повече да се боря със себе си, особено сега, когато знам, че ти също ме желаеш.