Тези думи накараха Къртни да се почувства неудобно, но след малко той коленичи до нея, свали ризата си и докато го гледаше, тя забрави за своята стеснителност.
В следващия миг той направо я порази.
— Докосни ме, котенце. Безброй пъти виждах в очите ти, че искаш да го направиш.
— Не е вярно! — заекна тя.
— Лъжкиня — мило й отвърна Чандос.
Нямаше време да протестира. Видя го, че разкопчава панталоните си. Когато за първи път се показа пред нея в цялата си голота, дъхът й секна. О, едва ли би могла да го поеме!
Отново я обзе страх, но това беше по-скоро тръпка на вълнение и възбуда.
Чандос разбра, че е изплашена. След като съблече дрехите си, той разтвори краката й и легна върху нея по такъв начин, че да може да усети набъбналата му мъжественост. След това изпъшка и устните му се впиха в нейните. Навлезе в нея, заглушавайки вика и от болката с целувки и успокоявайки спазмите на тялото й със своето тяло.
Той я прониза дълбоко, до края, но болката не трая дълго. През цялото време трепетно я целуваше, като я дразнеше с език. Ръцете му нежно бяха обхванати лицето й и го милваха, а гърдите му леко се докоснаха до нейните.
Известно време той действаше само с устните и ръцете си, и когато най-после раздвижи хълбоците си и се дръпна малко назад, Къртни изстена разочаровано. Харесваше й да го усеща в себе си и си помисли, че всичко вече е приключило. Но скоро разбра, че съвсем не беше така. Той енергично се плъзгаше в нея, но въпреки това беше крайно внимателен.
— Да, котенце, покажи ми, че ти харесва — изпъшка той, когато тя измърка от удоволствие.
И тя го направи. Не можеше да се сдържа повече. Ръцете й се обвиха около него още по-плътно и тя повдигна ханша си, за да го поеме по-добре, и колкото по-високо го вдигаше, толкова по-навътре той навлизаше в нея. Изведнъж цялото й тяло сякаш експлодира от внезапен пристъп на невероятен пулсиращ екстаз и от устните й се отрони неговото име.
Така и не разбра, че той я беше наблюдавал през цялото време и че чак сега беше умирил страстта, която го изгаряше от толкова време.
23.
През целия следващ ден Къртни беше на седмото небе. Нито горещината и насекомите, нито монотонното яздене можеха да развалят с нещо настроението й — нищо не беше в състояние да помрачи пълното й блаженство.
След два дни вече не беше съвсем уверена, че всичко е наистина толкова прекрасно. На третия ден тя промени мнението си — не можеше да обича човек с такъв труден характер като Чандос. Желаеше го — за което се презираше, — но не можеше да го обича. Вбесяваше се от това, че той отново се беше затворил в себе си. След всичко, което се беше случило между тях и след като я беше накарал да изпита върховен екстаз, сега отново беше започнал да се отнася към нея с предишното си безразличие. Това просто я изумяваше.
Не можеше да избяга от голата истина. Беше я използвал. Всичко, което й беше казал онази нощ, е било лъжа — всичко. Беше задоволила нагона му и сега той вече нямаше нужда от нея.
Вечерта на седемнадесетия ден от пътуването, точно както беше предрекъл Чандос, те преминаха през още една река. Тъй като и без това беше мокра, Къртни реши да се изкъпе след вечеря, без да казва на Чандос за това. Къпането й достави и допълнително удоволствие, защото искаше да го ядоса, като не изпълни заповедта му.
Но когато излизаше от водата, с прилепнали по тялото долни дрехи и коса, от която се стичаха струйки вода, тя по-скоро усети, отколкото видя, че не е сама. За миг сърцето й спря и в следващия миг го забеляза. Беше Чандос, но това не я накара да изпита особено облекчение. Той беше коленичил в сянката на едно дърво и кой знае от колко време я наблюдаваше.
Чандос се изправи и тръгна към нея.
— Ела тук, коте.
Вече от три дни не и беше наричал така, нито пък й беше говорил нежно. Отново беше започнал да я нарича „лейди“, ако изобщо я заговореше.
Ноздрите й се разшириха и очите й заблестяха от яд.
— Върви по дяволите! — викна му тя. — Няма да ти позволя да ме използваш отново!
Той направи още крачка към нея и тя отстъпи назад във водата. Беше готова да се отдръпне още по-навътре, но той спря. Девойката го изгледа предизвикателно, всяка частица от тялото й беше настръхнала срещу него. Тогава той изруга на непознатия език, който често употребяваше, обърна се и тръгна обратно към лагера им.
Беше успяла. С дързост и кураж бе удържала на своето и сега се гордееше със себе си.
Реши да не излиза още от водата, макар че беше започнала да трепери. Не се боеше да се срещне лице в лице с Чандос. Просто искаше да му даде време, за да уталожи яда си. Не се помръдна дори и когато чу изстрел откъм лагера. Не беше глупачка. Ако това беше уловка да я накара да се втурне, за да види какво е станало, то явно още не се беше успокоил.