Далас имаше малко грубовати, но красиви черти и Къртни би била много поласкана от неговото внимание, ако не беше забелязала лакомия поглед, с който той поглъщаше всяка жена, която срещнеха. Девойката беше достатъчно умна, за да не позволи усещането, че е харесвана, което беше нещо ново за нея, да й завърти главата. Съзнаваше, че Далас я заглежда само защото е един нормален и здрав мъж, а тя е единствената млада жена наоколо, която можеше да привлече погледа му.
Къртни знаеше, че не е особено привлекателна, поне не толкова, че да се откроява сред другите жени. Тя имаше хубава коса и красиви очи. Чертите й бяха приятни, макар че беше по-пълна, отколкото трябваше. Но мъжете обикновено не се впечатляваха от това, а веднъж видели малко ниската й закръглена фигура, отказваха да я погледнат втори път.
Тя самата ненавиждаше начина, по който изглежда, но често пъти, когато беше нещастна, яденето й служеше за утеха. Преди няколко години това не й правеше впечатление и когато другите деца й се присмиваха, че е дебела, просто ядеше още повече. Когато порасна и започна да се притеснява за външния си вид, направи усилие да свали няколко килограма и успя. Сега за нея можеше да се каже, че е по-скоро пълничка, отколкото дебела.
Единственото хубаво нещо след женитбата на баща й беше, че той започна да я забелязва. Двамата водеха дълги разтвори, седнали рамо до рамо в каруцата. Девойката не вярваше, че бракът на баща й е истинската причина за тази промяна у него, а по-скоро я намираше в принудителната близост, която пътуването създаваше. Във всеки случай на нея й беше приятно да си мисли, че не всичко е изгубено и че той може да я заобича отново така, както я обичаше преди смъртта на майка й.
Едуард дръпна юздите и спря каруцата пред голямата плевня на фермата, фермерът, които излезе да ги посрещне, беше огромен мъж, тежък поне двеста и петдесет паунда, с лешникови очи и червендалесто лице. През целия си живот Къртни не беше напускала Чикаго и сега се удивляваше как може да има хора като него, които нямат нищо против да живеят в тази пустош, без нито един съсед наоколо. Тя самата обичаше да се усамотява, но вкъщи, в града, където знаеше, че е заобиколена от други хора. А и съвсем не беше безопасно да живееш в такова глухо място, още повече като се знаеше, че и индианците се навъртат насам.
С усмивка на уста фермерът каза на Едуард, че вътре има място и за каруцата, и след като я вкараха в плевнята, помогна на Къртни да слезе.
— Ти ли си хубавицата от двете? — закачи я той и след това подаде ръка и на Сара. — Само че трябва малко да понапълнееш, сладурано, тънка си като бастун.
Къртни поруменя цялата и бързо извърна глава, като се молеше Сара да не е чула думите му. Този човек да не е луд? Вече цели две години се бореше с пълнотата си, а той я намираше твърде слаба. Тя още не беше излязла от объркването си, когато зад нея се приближи Далас и прошепна на ухото й:
— Не му обръщай внимание, скъпа, тоя е цял великан и затова харесва едри жени. Само след година-две ще се отървеш от бебешката си пълнота и бас държа, че ще станеш най-хубавото момиче в целия Северен Тексас.
Ако беше видял изражението на Къртни, той сигурно щеше да разбере, че по този начин не й прави никакъв комплимент. Тя беше направо разбита. Всичко, което то й наговориха тези мъже, беше повече, отколкото можеше да понесе. Тя се втурна навън и се скри зад плевнята. Взираше се в равната пустош, която се простираше на мили пред погледа й.
Много дебела, много слаба — как може хората да са толкова жестоки! Кой казваше истината, щом двамата говореха противоположни неща? Или пък това беше урок за нея, че мъжете никога не са искрени? Къртни не знаеше какво да мисли.
4.
Елрой Брауър беше на седмото небе от щастие. Откакто беше построиш къщата, в нея не се бяха събираш толкова гости. Предния ден не беше свършил никаква работа, но не му пукаше. На сутринта се беше събудил с такъв махмурлук, че и през ум не му мина да се връща в Уичита за ралото си, но и за това не му пукаше. Нямаше нищо лошо човек да се напие от време на време, още повече в такава голяма компания. Онази нощ заедно с Бил Чапман и другите момчета, които беше настанил да спят в плевнята, изпразниха няколко бутилки уиски, за да отпразнуват победата.
А ето, че вчера пристигна докторът със своите дами и двамата си каубои. Представете си, на вечеря двете дами седяха на неговата маса! При това бяха истински дами — веднага се познаваха по модните дрехи за път и фините маниери, а и по нежната бяла кожа, разбира се. Той даже беше накарал по-младата да се изчерви, като ги посрещаше.