— Кой е Хубавеца?
— Е, вярвам не ме мислиш за такъв глупак, че да тръгна сам през индианската територия. Другите чакат с конете си малко по-нагоре по реката. Решихме, че приятелчето ти няма да се усъмни, ако се появя самичък, и аз имах добрия късмет да го надхитря.
— Предполагам, че сте ме видели, като идвах сама насам?
— Е, да. Не съм ли голям късметлия? — каза той, като се хилеше, — защото, казвам ти, сладурче, хич не изгарям от желание да се срещам с тоя червенокож.
Той я дръпна към себе си и тя разбра, че това е последната й възможност да извика. Обаче не можеше да го направи. Ако с Чандос всичко беше наред, девойката нямаше да се поколебае, но той беше още твърде отпаднал след ухапването и можеше да го убият. А и не я заплашваше никаква опасност. Просто я принуждаваха да се върне в Канзас — това беше всичко.
Скоро след това обаче тя съжаляваше за решението си да тръгне, без дори да е извикала за помощ.
27.
С гъстата си пепеляворуса коса и тъмновиолетовите си очи Ривъс Хубавеца напълно заслужаваше прякора си. Той наистина беше твърде привлекателен, дори красавец. Двайсет и две годишният строен младеж, висок почти шест фута, даваше богат материал за женското въображение.
Къртни толкова беше поразена от вида му, че дори и не забеляза другите двама мъже, които бяха с него. От своя страна, Хубавеца също я намери за много интересна.
— Тейлър каза, че си красива, скъпа, но не е бил достатъчно справедлив към тебе — ти си прекрасна.
Вероятно доста отдавна не беше имал вземане-даване с жени, помисли си Къртни, защото в момента тя едва ли изглеждаше добре: беше облечена във всекидневната си пола, с която яздеше, и с бялата си копринена блуза, която беше цялата изпомачкана, защото я беше прала. Косата й се спускаше в пълен безпорядък чак до кръста. Не беше се мила от нощта, в която Чандос беше ухапан от змията.
— Ще яздиш с мене — каза й Хубавеца, като дойде да я поеме от ръцете на нейния похитител.
— Ей, Хубавецо…
— Тя ще язди с мене, Евънс — каза той със заплашителна нотка в гласа. Явно притежаваше нещо повече от приятната си външност.
Джим Евънс се вслуша в това недвусмислено предупреждение и пусна ръката на девойката.
Тя вече се питаше кой ли командва тук, когато Евънс изкомандва всички да се качват на конете и те изпълниха заповедта му. Явно той беше шефът и въпреки това Хубавеца беше наложил налята си, без да срещне каквито и да било възражения.
Хубавеца излъчваше някаква скрита заплаха. От начина, по който Евънс така бързо беше отстъпил, Къртни остана с чувството, че никой не смееше да го предизвика. Изглежда, той беше просто един обикновен стрелец, но от онези, които убиваха за забавление.
Хубавеца я метна на коня си, след което и той го яхна, като се настани зад нея. Едва тогава девойката забеляза мексиканеца. Очите й срещнаха навъсения му сериозен поглед, който добре познаваше. Този поглед й действаше на нервите още щом го видеше.
— Ти, Ромеро, май не си се поучил от грешките си? — подхвърли му тя язвително.
— Ти все така лесно се горещиш, bella. — Той имаше безочието да й се усмихне. — Но, si, взех си урок. — После той се обърна към Джим, който тъкмо яхваше коня си. — Не чухме изстрели, senor. Какво направихте с Чандос?
— Абсолютно нищо — отвърна му Евънс. — Не се наложи да се занимавам с него. Тя беше сама долу при реката.
— Искаш да кажеш, че той даже не знае, че сме я взели с нас? — въпросът беше отправен от един от мъжете с издължено лице и още по-дълги засукани нагоре рижи мустаци. — Това ми харесва! Той ще се мотае насам-натам и ще има да я чака, ама уви! — мъжът се разсмя. — На тия червенокожи диваци не им сече много пипето. Питам се колко ли време ще му трябва, докато загрее, че я няма.
— Грешиш — тихо каза Ромеро. — Аз и моите приятели сбъркахме, като го подценихме. Колкото до мене, няма да спя спокойно, докато тоя тип е жив. Ако вие не се погрижите да му видите сметката, то аз ще го направя.
На Къртни й идваше да закрещи, но си даде сметка, че така няма да спре мексиканеца. Чандос го беше унизил и сега негодникът имаше да урежда сметки с него. Но тук нямаше да помогнат никакви молби, дори можеше това да го настърви още повече. Трескаво обмисляйки, девойката каза: