— О, благодаря ти, Ромеро. Вече се опасявах, че Чандос ще си помисли, че съм паднала във водата и дори няма да си направи труда да ме потърси.
— Тя сериозно ли говори? — попита оня с продълговатото лице, а след това се обърна към Къртни: — Искаш ли да видиш червенокожия мъртъв?
— Не ставайте смешен — отвърна му тя презрително. — Чандос няма намерение да умира. Достатъчно умен е, за да се остави някои да го изненада. Но как иначе ще научи какво е станало с мене, освен ако не срещне някой от вас?
— Май че Ромеро не ти е много по душа, а скъпа? — поусмихна се Хубавеца. След това се обърна към останалите: — Забравете за червенокожия, ако тръгне след нас аз ще се погрижа за него.
Очевидно никой не се съмняваше в способностите му, в това число и Ромеро, защото потеглиха, без да кажат нищо. Къртни въздъхна с облекчение — Чандос беше в безопасност.
Но за нея не можеше да се каже същото. Малко след като прекосиха реката, ръцете на Хубавеца започнаха да шарят по тялото й. Едната му ръка се беше приближила застрашително до гърдите й и дъхът на Къртни пресекна от възмущение, когато той сграбчи едната и гърда. Тя рязко отблъсна противната му ръка, но той хвана ръцете й и силно ги изви на зад, при което тя изпита такава остра болка, че в очите й се появиха сълзи.
— Не си играй с мене, скъпа — гласът му беше преминал в гневен шепот. — И двамата знаем, че си позволявала на оня индианец и по-големи волности. Затова недей да ми се правиш на много важна.
Ръката му пусна юздата и заопипва корема и гърдите й, но конят внезапно направи стъпка встрани, като разтърси глава. При това рязко движение Къртни стисна очи от силната болка, която прободе извитите й назад ръце.
— Считай, че имаш късмет, защото ми стана симпатична, скъпа — продължи Хубавеца. — Ще държа останалите на разстояние, но само в случай че проявиш някакво разбиране по въпроса. Тейлър си те иска обратно, и преди да те заведем при него, аз мисля да си взема сам каквото ми се полага за главоболията. А как точно ще стане това, зависи само от тебе.
Той пусна ръката й Къртни не отрони нито дума. Какво би могла да му каже? В този момент беше напълно безпомощна.
Но тя нямаше никакво намерение да се примирява е положението си. Макар че Хубавеца беше невероятно привлекателен мъж, грубото му нахалство я отвращаваше. И веднага щом болката в рамото малко я напусна, тя му даде да разбере какво мисли за неговите обноски, без да я е грижа за последствията: лакътят й се заби в корема му и двамата се сборичкаха, защото тя се опита да скочи от коня. Той я удари по главата, но тя продължи да се съпротивлява, докато най-накрая ръцете му я приклещиха като стоманени обръчи и тя не можеше изобщо да помръдне.
— Е, добре! — изръмжа той свирепо. — Показа си рогата. Засега няма да те докосвам. Но ти се помоли хубаво да ми мине ядът, преди да е станало време да си правим лагера довечера.
Сякаш за да усили зловещото значение на думите му, една светкавица проряза мрачното небе, последвана от грохота на гръмотевицата. Ливналият пороен дъжд сложи край на по-нататъшните му заплахи, защото той побърза да извади мушамата си и покри с нея и двамата, а след това смушка коня, за да настигнат останалите.
28.
— Какво стана с Деър Траск? — попита Ромеро.
Девойката беше решила да не отговаря на въпросите му. А и тя самата не знаеше отговора на този.
Седеше близо да огъня и успя да сложи в устата си само няколко хайки от чинията с боб. Стомахът й все още беше свит от страх.
Дъждът беше спрял някъде късно следобед и те устроиха лагера си високо на Пясъчните хълмове, където гората беше по-гъста. Тя очакваше, че Хубавеца ще я набие, и наистина той почти я изхвърли от седлото на коня. Но след това се зае да се погрижи за коня си, а сега хвърляше зарове с онзи с продълговатото лице, за който беше разбрала, че се казва Франк. От време на време те й хвърляха по някой поглед, колкото да я държат под напрежение.
— Какво ти е, bella?
— Този убиец с ангелското лице има намерение да ме изнасили, а ти питаш какво ми е — отвърна тя на Ромеро.
Очите й блестяха от безсилен гняв, а огънят хвърляше златни отблясъци върху косата й. Нямаше и представа колко прекрасна изглежда в момента и колко силно я желае Ромеро.
— Боя се, че не мога да ти вляза в положението. Аз самият не бих се отказал от тебе. Моите amigos биха те поделили с мене, но това не важи за Хубавеца.
— Не можеш ли някак да го спреш?
— Шегуваш се, bella — изгледа я той учудено. — Никой не смее да го предизвика или да му се изпречи на пътя. Той е побъркан. Изобщо не му прави впечатление кого ще утрепе и за какво.