— Чандос не би се поколебал да се изправи срещу него.
— Да, ама него го нима.
— О, Ромеро, той ще дойде — предупреди го тя. — Изобщо недей да се съмняваш.
Мексиканецът присви очи.
— Последния път, когато се видяхме, ти се закле, че хич не му пука за тебе.
— Много неща се промениха оттогава. — Тя погледна към огъня, преди да добави: — Сега съм негова жена.
— Dios9! — подвикна Ромеро. — Мисля, че ще е по-добре, ако не се движа заедно с тебе и с тези hombres10. Опасно е.
— Май че си прав — Къртни се опита да го каже небрежно, — но едва ли ще има кой знае какъв смисъл, ако не си тръгнеш още сега.
За кратко тя си мислеше дали няма да успее да накара и останалите да я зарежат. Едва ли. Хубавеца не беше от тези, които се плашат лесно. Беше прекалено самоуверен. Но все пак, колкото по-малко от тях останеха, толкова по-големи бяха шансовете й да избяга.
— Чандос трябва да е открил следите ни още преди да завали — обърна се тя към Ромеро. — И явно вече знае как да ме намери.
— Тази сутрин не беше така убедена в това, когато искаше да ме пратиш при него, та да си намеря смъртта.
— Казах го просто така. Той нямаше да те убие. Нали не мислиш, че желая смъртта на когото и да било? Но не виждам какво бих могла да сторя…
След дълга и напрегната пауза Ромеро се върна на въпроса си:
— Какво стана с Деър?
— Чандос така и не ми каза.
— Нали и ти беше там?
— Не, не бях. Той ме изпрати да тръгна напред, защото трябвало да му каже някои неща, които аз не бивало да чувам.
— Изпратил те е да вървиш сама напред, макар да знае, че по тези места е пълно с индианци? — не можеше да повярва мексиканецът.
— Той ме увери, че нищо не ме заплашва. — Тя реши малко да попреувеличи, а и Ромеро не можеше да знае, че индианецът е бил само един. — Едва вчера разбрах, че той е приятел с тях и обикновено яздят заедно. През цялото време, откакто тръгнахме от Канзас, са били близо край нас, но са се държали на разстояние, защото… ами защото Чандос знае, че аз бих си изкарала акъла, ако ги срещна.
— Si. Ако през оная нощ не бяхме видели трима от тях, щях да се върна, за да спася Траск.
— Видели сте трима? — Къртни ахна от изумление. Излизаше, че е казала истината. — Ама аз никога… Искам да кажа, че допусках… но като се замисля сега, не виждам как Траск би могъл да се измъкне жив. Чандос взе коня му. Каза ми, че не го е убил, но… също така каза, че Траск е виновен за някакви отвратителни неща и че напълно заслужава участта си. Мислех си, че ще го накара да се върне пеша до Канзас, но е възможно просто да го е оставил там, за да…
Тя едва успя да преглътне. Ами да, това беше съвсем възможно и то само показваше колко жесток можеше да бъде Чандос.
Какво можеше да е извършил Траск, за да заслужава да го оставят в ръцете на команчите? Дали беше убил всички онези хора, с които Чандос разговаряше в съня си?
— Дали тия индианци са още някъде наоколо? — разтревожен запита Ромеро, като се взираше в близките дървета.
— Да. Всъщност, когато тази сутрин Джим Евънс ме изненада на реката, първо си помислих, че е някой от тях.
— Значи тогава е възможно те да дойдат с Чандос, за да те върнат обратно?
В сърцето й припламна надежда. Не беше се сетила за това.
— Не, не биха дошли заедно с него. Защо ще идват? Той няма нужда от чужда помощ, за да се справи срещу четирима стрелци. Не мислиш ли, че го е доказал?
Ромеро кимна отривисто.
— Мисля, че трябва да ти кажа adios11, bella, не е много здравословно човек да е покрай тебе.
— Нали няма да си тръгнеш? — извика му тя, когато той се запъти нанякъде.
Останалите също я чуха. Хубавеца стана и препречи пътя на Ромеро.
— К’во става тука?
— Помогнах ви да намерите жената. Това си беше моя грешка. Трябваше да я оставите при нейния човек.
— При кого, при Тейлър ли? — попита Джим объркан.
— Не, senor, тя е жена на Чандос и щом е така, той ще дойде да си я вземе. Аз не искам да съм тука, когато това стане.
— И предпочиташ да тръгнеш сам през нощта? — не можеше да повярва Евънс. — Ти съвсем си откачил.
— Какво толкова ти каза тя, та те хвана шубето? — Намеси се Хубавеца.
— Призна си, че е жена на Чандос.
— И очакваш да повярваме, че един полуиндианец ще си мръдне пръста за някаква бяла жена? — провикна се Франк.
Къртни остана слисана от презрението в тъмните очи на Ромеро, когато той изгледа поред всичките и каза:
— Видях какво направи онзи полуиндианец с моите amigos, а това беше още преди тя да му е станала жена той само я съпровождаше. Но сега вече я смята за своя. Знаете ли какво правят команчите, ако някой открадне някоя от жените им?