— Той е команч само наполовина — отбеляза Джим.
— Не, senor, това само го прави още по-опасен, защото може да убива и като бял, и като индианец. Ние сме дълбоко в индианската територия и ме е страх, че като дойде, той няма да е сам.
Джим изгледа Къртни със сурово изражение.
— Тогава, Ромеро, ти оставаш — твърдо каза той. — Не можем да останем с една пушка по-малко.
— Нека да си върви — прекъсна го Хубавеца, усмихвайки се подигравателно. — Нямам нужда от помощта на някакъв си пъзльо. Пък и въобще не ми е нужна чужда помощ. Ти, Евънс, знаеш, че аз съм най-добрият. Затова и поиска да дойда с тебе. Спомняш ли си?
Ромеро чу, че го наричат пъзльо, и цялото му тяло настръхна. Къртни усети, че той ще иска да защити накърнената си гордост и че в следващия миг може да последва нещо страшно.
— Не! — изкрещя девойката, но викът й беше заглушен от трясъка на изстрел.
Ромеро беше посегнал към пистолета си, но Хубавеца се оказа по-бърз. С ужас Къртни видя как кръвта потече от гърдите на мексиканеца. Той бавно се свлече на земята и не помръдна повече.
Хубавеца се усмихваше. Усмивката му беше такава, че на Къртни й прилоша.
— Видя ли каква я забърка, скъпа?
Къртни се наведе, разтърсвана от спазми. Когато престана да повръща, Хубавеца се приближи до нея.
— Не мислех, че коремчето ти е толкова чувствително, скъпа, иначе щях да те предупредя да си затвориш очите! — подигра й се той с жестока усмивка.
— Вие… вие нарочно го предизвикахте! — задъха се тя.
— Може би.
— Няма никакво „може би“! — извика тя. — Вие искахте да го убиете! Защо?
— На твое място не бих обръщал толкова голямо внимание — каза хладно той. — Точно ти беше тази, която го накара да си разкрие картите. А аз просто не понасям страхливците и това е.
Къртни изохка. Грешката беше нейна. Ами, нейна! Не беше виновна. Може да беше наговорила на мексиканеца разни измислици, но не тя го беше накарала да влиза в конфликт с останалите. Всичко си беше работа на Хубавеца.
— Досега мислех, че индианците са диваци, но дивакът тука сте вие! — процеди тя през зъби.
Беше сигурна, че при тези думи ще я удари, но той само сграбчи ръката й и рязко я дръпна, така че тя се изправи на крака.
— Проблемът е, че твърде дълго време не ти обръщах внимание, скъпа.
Ръката, за която я държеше, я заболя и тя започна да се извива, за да се освободи, но той я стискаше здраво и в същото време се обърна към другите двама:
— Франк, разкарай мексиканеца и не бързай много да се връщаш насам. А ти, Джим, като си толкова загрижен за индианците, защо не вземеш да поразузнаеш наоколо?
Къртни пребледня.
— Не! — извика тя. — Евънс, да не си посмял да ме оставиш тук сама с това чудовище!
Джим Евънс дори не я погледна. Взе пушката си и напусна лагера. Франк също не й обърна никакво внимание, докато влачеше тялото на Ромеро по-далече от погледите им. Сега Хубавеца изцяло се съсредоточи върху нея. Той стисна още по-силно ръката й. Виолетовите му очи я гледаха с такава ярост, че тя се ужаси.
— Аз… наистина нямах предвид това, което казах преди малко — промълви тя уплашено.
— Разбира се, че не си имала, скъпа.
Той не й вярваше, разбира се, и нейната интуиция й подсказа, че у този човек няма и капка жалост. Веднъж преди четири години Къртни беше искала от небето да има смелостта да не се моли на никого и при никакви обстоятелства. Тогава ги бяха нападнали индианците и животът й висеше на косъм. Сега ситуацията не беше много по-различна и тя си заповядала не се унижава пред Хубавеца. Гневът й вдъхна смелост.
— Добре тогава. Исках да кажа точно това, което казах. Ти си един ужасен…
Той я зашлеви. Веднага след това я събори на земята, притискайки я под тежестта на тялото си така, че тя не можеше изобщо да се помръдне. Зашеметена от неочакваната му атака, тя остана почти без дъх, когато устните му грубо се впиха в нейните.
Сега вече можеше да направи разлика между истинската страст и животинския нагон. Той й причиняваше болка съзнателно и тя знаеше, че това е само началото. Щеше да стане и по-лошо. Много по-лошо.
Той я ухапа по бузата, а след това заби зъбите си във врата й. Тя изкрещя и като го сграбчи за косата, дръпна главата му назад. Това не му направи впечатление и той се изсмя в лицето й.
— Ако се опиташ да стигнеш по-далече, Чандос ще те убие! — задъхано го заплаши тя.
— Май все още не си схванала добре, скъпа. Не ме е страх от твоя полуиндианец.
Ръката му отиде на гърлото й и го стисна жестоко. Тя се бореше за глътка въздух. Той я остави да се мъчи така близо минута, преди да я пусне. В следващия миг само с едно рязко движение разкъса блузата и камизолата й и върху разголените й гърди се появи една дълга червена драскотина от ноктите му.