— Ще направиш по-добре, ако си държиш устата затворена — каза й той студено. — Вече започна да ми писва от тебе.
— Нима досега никой не ти е казвал истината в очите? — Къртни не повярва на ушите си, че се е осмелила да го каже.
Той я удари още веднъж и този път в очите й избиха сълзи, но дяволът вече беше влязъл под кожата й и тя не можеше да се спре.
— Едно нещо си пропуснал, Хубавецо — изрече тя задъхано. — Ти уби единствения човек, който се осмели да ти излезе насреща сам. Команчите обаче не действат така. Ако искат да те убият, ще те нападнат по пет или шест наведнъж. Каква полза тогава от това, че си бърз с пистолета?
— Това ли каза и на мексиканеца, за да си плюе на петите от шубе? — каза й той подигравателно.
— Не. Казах му, че сигурно Чандос ще дойде сам, защото няма да има нужда от помощ, за да се справи с такава измет…
Тя изпищя, когато пръстите му се забиха в гърдите й. Със свободната си ръка той запуши устата й, но Къртни го удари и ръката му се отмести.
— Чандос! — извика тя с всички сили, като знаеше, че това едва ли ще й помогне, но поне й даваше малко надежда.
— Кучка! — изръмжа Хубавеца. — Трябва да те…
Той не довърши, тъй като от гората се чу ужасяващ вик. И двамата замръзнаха на място. Това беше предсмъртен писък, изпълнен с болка, който премина в скимтене. А след малко последва още един, по-страшен и от първия. Веднага след това те чуха някой да си пробива път в храсталака и внезапно пред очите им изникна Франк.
— По дяволите! — изрече той, като едва си поемаше дъх. — Докопаха Евънс.
Хубавеца беше скочил на крака е пистолет в ръката.
— Може да е било мечка или дива котка.
— Е, да, но и ти не си вярваш, нали — каза Франк. — Това им е стар номер. Ще го измъчват през цялата нощ, така че да чуваме писъците му, докато това съвсем ни побърка и на сутринта сами да им паднем в ръцете.
Хубавеца насочи пистолета си към Къртни.
— Ставай. Омитаме се оттук.
Тя бавно се надигна.
— Мислех, че искате да се срещнете с него — подхвърли тя невинно.
Тази дързост й струваше още един шамар, от който тя се олюля назад и тежко се стовари на земята. Остана да лежи, като с едната ръка се държеше за лицето, а с другата придържаше разкъсаната си блуза. Тя впери поглед в Хубавеца с неприкрита омраза. Той изглеждаше малко объркан, което хич не подхождаше на предишната му самоувереност.
— Успокой топката, чуваш ли? — обърна се към него дълголикият. — Тя е единственият ни залог, с който можем да направим сделка.
— Изчезваме оттук — твърдо заяви Хубавеца. — Ако успеем да се измъкнем, няма да се наложи да правим пазарлъци с тях.
— По-добре да не ги предизвикваме. Мислиш ли, че сега някой от тях не ни държи под око? Ако се опитаме да се чупим, ще ни очистят веднага. Тя е последната ни възможност, ако искаме да се измъкнем живи. Само така можем да си пробием път, защото те ще искат да я запазят.
Хубавеца знаеше, че Франк е прав. Направи няколко крачки напред-назад, като се опитваше да прецени шансовете им. Независимо от собствените си страхове, на Къртни й доставяше удоволствие да го види така уплашен. Всички те имаха достатъчно основание да се страхуват, но причините за това бяха различни.
Оказа се, че Франк е сбъркал в предположението си за Евънс. Минаха десет минути и като не го чуха да вика повече, те решиха, че вече е мъртъв. Двамата мъже бяха уверени, че индианците са ги нападнали заради Къртни, но девойката знаеше, че това не са приятелите на Чандос. И ако наистина беше така, то съвсем скоро тя щеше да умре заедно с Франк и Хубавеца.
— Трябва ми пистолет — каза им Къртни, като се изправи на крака.
— Как ли пък не! — озъби й се Хубавеца.
— За Бога, да не си решил да се правиш на глупак, докато ни избият всичките — не му остана длъжна тя. — Може и да не съм кой-знае колко опитна в стрелбата, но все ще успея да уцеля някой, който застане пред мене.
— Ами да, някой като мене например.
Франк се изкикоти и Къртни стисна зъби от яд.
— Вижте, не ви ли е минало през главата, че може и да няма никой наоколо? — попита рязко тя. Може наистина да е било само някакъв звяр — не чухме повече викове. Или пък Евънс е паднал и се е наранил.
— Човек не крещи така от едно падане — отбеляза Франк.
— Е, добре — отстъпи Къртни, като се поколеба малко. — Трябва да ви съобщя нещо не е много вероятно Чандос да дойде толкова скоро. Той беше ухапан от шия и все още не се беше оправил напълно, когато Евънс ме хвана. Точно заради това исках да отклоня Ромеро да не отива при него — той още не беше готов да се бие. И макар приятелите му индианци да бяха наоколо, твърде пресилено е да се мисли, че ще дойдат да ме спасяват. Как си представяте един чистокръвен команч да се вдигне да спасява една бяла жена.