Мъжът дори не я погледна. После се обърна към Хубавеца.
— Той те нарани и ще си плати за това.
— Тогава би трябвало аз да реша.
— Не, аз ще решавам — Чандос й хвърли един бърз поглед, а след това погледна към Хубавеца. — Качвай се на коня ми, лейди. Тръгваме си.
Тя се затича към коня, но Чандос разбра намерението й. Нямаше да го изчака. Искаше да избяга от него и от жестокото му правосъдие. Той се спусна да я настигне и я хвана за ръката.
— Той те нарани, нали? — гласът му беше твърд като стомана.
— Да, но не е направил това, за което си мислиш. Виковете на Евънс го прекъснаха.
— Но той все пак ти е причинил болка, така че недей да обсъждаш наказанието му повече. Можех да му причиня и по-лоша смърт. Можех да го оставя да се мъчи още по-дълго.
Той пусна ръката й и тя се развика:
— Защо си толкова отмъстителен? На тебе той нищо не ти е направил!
— Съжаляваш ли, че дойдох за тебе, котенце?
— Не — Къртни сведе очи.
— Тогава качвай се на коня ми и да не си помислила да тръгваш без мене. И без това съм ти достатъчно ядосан. Така и не ми даде някакъв знак, че си в опасност тази сутрин. Не ме карай да те гоня, защото трябва да знаеш, че няма да се отървеш от мене, лейди.
Къртни кимна с глава отривисто и тръгна към Шуърфут. Така се беше ядосала на Чандос, а всъщност трябваше да му бъде благодарна. Та той я беше спасил от Хубавеца! Но в съзнанието й се бяха запечатани само неговото каменно лице и студеният блясък в очите му.
29.
На два пъти през тази нощ пред очите на Къртни се бяха разиграли кървави сцени. Тя яздеше пред Чандос и усещаше неговата закрила като топла завивка. Той отново беше убил човек заради нея. Само беше ранил мъжете, които преследваха самия него, но изби нейните похитители.
А сега й беше сърдит. Яростта му избухна почти веднага след като спряха. Чандос я свали от седлото и блузата й зейна отворена. Вероятно това събуди желанието му. Или пък схватката с ония мъже — тази нощ той не само беше убил, но и самият беше на косъм от смъртта. Сега сякаш имаше нужда да се убеди, че животът продължава, а какво по-силно доказателство за това от нейното женствено и изкусително тяло.
Къртни беше обезоръжена. Нямаше намерение да го отблъсква. Но не беше изплашена. Завладя я някаква трепетна възбуда и тя изцяло се отдаде на това чувство. Щом Чандос имаше нужда да изяви мъжкото си превъзходство по този начин, тя с радост щеше да му позволи да го направи. А и в края на краищата самата Къртни имаше нужда да освободи мислите си от преживените страхове, а не можеше да се сети за по-добър начин. Някъде дълбоко в нея се таеше успокоителната мисъл, че той едва ли и е толкова сърдит, щом иска да прави любов с нея.
Чандос я положи на земята и прегръщайки го, тя го привлече към себе си. Усети тревата и дребните камъчета през дрехите си, но не им обърна внимание. Устните му се насочиха към гърдите й и той жадно засмука зърната им.
В гърлото й започнаха да напират стонове на удоволствие. Чандос изпъшка и подложи ръцете си отдолу, като я притисна още по-силно към себе си. Коремът му се търкаше о слабините й, при което цялото й тяло се възпламени.
Беше луда по него. Не можеше да намери по-точни думи за това, което изпитваше. Тя хапеше и го драскаше, притискаше тялото си в неговото. С рязко движение той вдигна полата и фустата й нагоре. От това „леглото й“ не стана по-удобно, но не я беше грижа. Очите й, притворени в наслада, срещнаха страстния му поглед, когато той коленичи между краката й и разкопча колана си. Даже и в тъмното този поглед караше дъха й да спре. Не можеше да се сдържа повече и щом той се съблече, го придърпа към себе си.
Веднага проникна в нея. С жадно ръмжене се заблъска лудо навътре и от гърдите й се отрони стенание. Тя шумно въздъхна, когато той се отдръпна за миг, а след това я прониза още по-дълбоко. Отвръщаше пламенно на страстта му, ликувайки от сливането на телата им, докато стигна до момента на върховна, опустошителна наслада. Той удължи екстаза й още малко, продължавайки да навлиза все така дълбоко и бързо в нея, докато най-накрая тя усети вътре в себе си топлината на бликащото му удовлетворение.
Къртни лежеше отпусната под него и тялото й започваше вече болезнено да усеща тежестта му. Но за нищо на света не би го помръднала от себе си. Сърцето й лудо препускаше и все още не можеше да успокои дишането си. В главата й пробягваха най-различни мисли и образи, когато в един миг съвсем ясно осъзна, че се беше държала не по-малко дивашки от Чандос!
Той се размърда. Устните му докоснаха шията й и той се надигна. Приседна до нея и я погледна.