Елрой си каза, че би бил напълно щастлив, ако те поискаха да останат няколко дни. Ралото щеше да почака. Чапман беше платил да му го пазят заедно с воловете и той можеше да си го прибере, когато си поиска. Но докторът каза, че ще потеглят тази сутрин още с пукването на зората той беше настоял да отиде на лов с едното от неговите момчета, за да попълнят трапезата на Елрой. Ами върви и стреляй, щом искаш — това няма да навреди на никого. Хубав човек беше докторът — от висока класа. Той беше забелязал трите драскотини по врата на Елрой и му предложи да му остави малко мехлем да ги намаже.
Когато стана дума за драскотините, фермерът се посмути малко. Не че го досрамя. (това чувство му беше непознато), но за такива неща не се говореше пред дами, неща, свързани със секс и с това, което се беше случило в индианския лагер. Докторът не го попита откъде са му тези драскотини, а и Елрой не отвори приказка за това.
Наказателната акция беше вълнуващо преживяване. Тя беше разсеяла тревогите му, че индианците са толкова близо до фермата му. Дявол да го вземе! Хич не беше трудно да утрепеш червенокож, а също и да изнасилиш някоя от тях. Сега се чудеше как преди това е могъл толкова да се притеснява от тези диваци. Беше изпитал само моментно колебание, когато видя, че онова момиче, дето го одраска, не е чиста индианка. Нейните очи, които не приличаха на индианските, го гледаха с дива омраза. Но така или иначе той я изнасили. Беше твърде възбуден от кървавото нападение, за да не го направи. Елрой дори не разбра, че тя е издъхнала още преди да е свършил. Той не чувстваше никаква вина за случилото се, а само раздразнение, че тези очи не престанаха да се явяват в мислите му.
Фермерът реши, че по всяка вероятност двете дами вече са станали и са се облекли, та след няколко минути да отиде към плевнята и да ги покани на закуска. Докторът и Далас също трябваше скоро да си дойдат. Другият каубой, Соръл, се бръснеше отзад при кладенеца и по всяка вероятност омайваше Питър с разни врели-некипели. Елрой се опасяваше, че младият му ратай няма да се задържи дълго време при него. Той вече разправяше, че щял да постъпи в Седми кавалерийски полк, за да се бие срещу индианците. Фермерът се надяваше да остане поне докато приберат реколтата.
Двайсет ярда деляха къщата на Елрой от нивата му. Високите житни стъбла тихо се полюляваха. Ако беше забелязал това движение, като отиваше към плевнята, фермерът сигурно щеше да реши, че в нивата е влязло някое животно, защото нямаше никакъв вятър, даже и най-лек полъх. Елрой си мислеше, че веднага щом семейство Харт си заминат, ще отиде в Уичита за ралото си.
Къртни беше станала преди половин час и чакаше Сара да свърши с утринния си тоалет. Сара беше хубавелка и всяка сутрин отделяше доста време, за да е сигурна, че всеки веднага ще забележи колко е красива. Гласеше си прическата, слагаше си разни пудри и се мажеше с лосиона, който беше взела за предпазване от слънчево изгаряна. Заради нейната суетност бяха проточили пътуването си толкова дълго, че щеше да е цяло щастие, ако стигнат до Уако, преди да е дошла зимата. Сара беше придумала Едуард да посетят роднините й в Канзас Сити само за да може да се покаже със съпруга си — важен лекар, и за да може всички да видят колко добре си е устроила живота.
Отвън пред вратата на плевнята фермерът доста време се повъртя, вдигайки нарочно шум, преди да си напъха главата вътре.
— Беконът е готов, скъпи дами, и яйцата са готови за разбиване, стига да си направите труда да дойдете в къщата на закуска.
— Много любезно от ваша страна, мистър Брауър — Каза Сара с усмивка. — Съпругът ми върна ли се вече?
— Не, госпожо, но не ми се чини, че ще се забави много. По това време на годината наоколо има много дивеч.
Фермерът излезе и Къртни го чу отново да издава разни шумове зад вратата. Тя учудено поклати глава. Странен човек! Беше ясно защо го направи, преди да влезе, но сега?
В следващия миг вратата рязко се разтвори и Елрой Брауър се строполи на пода, стискайки бедрото си, в което беше забита тънка дълга пръчица. Чакай, да не би той…
— Господи Боже, имало е още от тях — изпъшка Елрой и в стремежа си да се изправи на крака, счупи стрелата на две. Изстена от болка.
— Но какво става, мистър Брауър? — извика Сара и се приближи към него.
— Индианци! Нападат ни.
Сара и Къртни стояха и го гледаха зяпнали от изненада.
— Ей там — промълви Елрой на пресекулки и посочи нещо, което приличаше на голям сандък за фураж с капак отгоре. След кратка пауза, с още по-голяма тревога в гласа, добави: — изкопах дупка отдолу за скривалище на съпругата ми, ако се случи нещо подобно. Тя беше едра жена, тъй че ще има място и за двете ви. Влезте вътре и няма да излизате, даже и всичко да утихне. Аз ще трябва да се връщам в къщата, там ми е пушката.