Искаше му се пътуването им да е свършило, искаше му се изобщо да не се беше захващал с това. Двете седмици, които оставаха да прекара с тази жена, шиха да бъдат за него истински ад. Не трябваше да я докосва, след като тя се страхуваше да не забременее. Е, това, разбира се, не означаваше, че ще престане да я желае…
Беше изплашен. Когато я отвлякоха, го беше обладал такъв страх, какъвто не беше изпитвал от години. Поне през последните четири години. Знаеше, че само ако държиш на някого, се боиш, че можеш да го загубиш.
Това го разстрои още повече и той си наложи да мисли как ще се държи с Уейд Смит, като го открие. Измъчваше го неудовлетвореност, тъй като този тип постоянно се изплъзваше от ръцете му. Щеше ли всичко да приключи в Париж, щата Тексас?
Измъчван от тези тревожни мисли, Чандос прекара една неспокойна нощ.
31.
На два дни път от Париж. Тексас, Къртни си изкълчи глезена. Случи се по глупав начин. Стъпи върху един голям камък само на пръстите си и стъпалото й се изметна. Ако не беше с ботуши, можеше да бъде и още по-лошо.
Кракът й се поду така бързо, че тя едва успя да събуе ботуша си. За обуване и дума не можеше да става. Ако не движеше крака си, болката не беше чак толкова силна. Но дори и не помисли да се откаже да върви и така да забави пътуването им. Дори и ако Чандос й предложеше да спрат, нямаше да се съгласи.
Сега, когато беше пострадала, отношението на нейния спътник се промени. Вече не демонстрираше безразличието си, напротив, беше твърде внимателен. Тя остана с впечатлението, че той с радост приема възможността да й се реваншира за нейните грижи, когато беше ухапан от змията.
Тогава той така вбесяващо проявяваше своята независимост: като че ли се чувстваше някак засегнат от помощта й. Е, бързо й върна дълга си, като сам приготви храната и се погрижи за конете. Освен това й направи патерица от един здрав клон, помагаше й да се качи и да слезе от коня си, а когато яздеха нарочно задържаше темпото, като по този начин изминаха само една трета от разстоянието, което обикновено изминаваха за един ден.
Движеха се на югоизток покрай една рекичка, когато тя си изкълчи крака, и след нараняването й Чандос рязко смени посоката на югозапад. Къртни не знаеше, че той прави това заради нея. Прекосиха Червената река и минаха покрай едно малко градче. За нейно разочарование не спряха в него. Не беше виждала цивилизовано място от седмици!
След няколко часа стигнаха до един друг град, влязоха в него и Чандос спря пред Градския ресторант, който се казваше „При Мама“, Къртни умираше да хапне нещо, което да не е направено с боб, и се зарадва, когато той я въведе вътре, така както си беше прашна и размъкната. В голямата светла столова бяха наредени около дузина маси с карирани покривки. Макар че беше време за обяд, само една от масите беше заета. Мъжът и жената, които седяха на нея, ги измериха с критични погледи. Жената видимо се разтревожи, като погледна Чандос. Той приличаше на професионален убиец от главата до петите — с прашните си черни панталони, с тъмносивата си риза, разкопчана до средата на гърдите, и с черната кърпа, вързана свободно около врата му.
Чандос хвърли бегъл поглед на тази двойка на средна възраст и престана да им обръща внимание. Той настани Къртни на една маса, каза й, че ще се върне след минута, и изчезна към кухнята. Останала сама, Къртни трябваше да понесе изпитателните погледи на другите двама посетители, чувствайки се ужасно неловко, като знаеше колко разчорлена и мръсна изглежда.
След около минута входната врата на ресторанта се отвори и двама мъже прекрачиха прага на заведението. Бяха видели непознатите отвън на улицата и сега искаха да ги огледат по-добре. Къртни се изчерви още повече. Винаги беше мразила да е център на вниманието, но в компанията на Чандос беше невъзможно да останеш незабелязан. Какво да се прави, той будеше чуждото любопитство, дори и да не го желаеше.
Както се питаше какво ли си мислят тези хора за нея в този момент, си представи какво би си казал баща й, ако я видеше отнякъде. Та той беше така възпитан, че се беше оженил за своята икономка заради едното благоприличие. А Къртни сега пътуваше сама с Чандос! За Бога, баща й би си помислил най-лошото — и нямаше да е много далече от истината!
Щом Чандос се върна, веднага забеляза руменината по бузите й и напрегнатата й поза. Девойката беше свела очи към масата. Случило ли се беше нещо? Дали тия двама дангалаци, които бяха влезли в негово отсъствие, не я бяха обезпокоили по някакъв начин? Той им хвърли такъв смразяващ поглед, че те още в същия миг се ометоха от ресторанта. Малко по-късно двойката от другата маса също стана да си ходи.