Но колкото и да й се искаше, Къртни не можеше да се самозаблуждава повече. Съзнаваше, че не може да го има, въпреки че толкова го желаеше. Той ясно й беше показал, че не иска да създава постоянна връзка. Трябваше да бъде реалистка. Той нямаше да се ожени за нея.
Откакто се помнеше, все беше се съмнявала, че някога ще открие истинската любов и че тя ще бъде споделена. Това, че се беше оказала права, не можеше да и послужи за утеха в този момент.
На втория ден, откакто беше в дома на Мама, Къртни се срещна с дъщеря й. Момичето се втурна в стаята й, без да почука и да се представи. При тази първа среща и двете изпитаха омраза една към друга, тъй като Къртни разпозна името на момичето от бълнуванията на Чандос, а и Калида Алварес знаеше, че именно Чандос е довел Къртни.
Калида беше красива, кипяща от енергия, с лъскава черна коса и в кафявите й очи проблясваше злоба. Беше само с четири години по-голяма от Къртни, но това имаше значение. Страстната й натура излъчваше гордост и самоувереност, които винаги бяха липсвали на по-младата девойка.
Такава изглеждаше тя в очите на Къртни. От друга страна, в лицето на момичето с очи на котка, както я наричаше Чандос, Калида срещна своята първа истинска съперничка — една млада дама, която беше студено учтива и спокойна. Нейните чисти лъчезарни черти я правеха поразително красива. Кожата й беше златиста, кафявата й коса — изпъстрена със златисти светли кичури, а очите й, скосени в краищата като при котките, имаха топлия цвят на отлежало уиски. От нея сякаш се излъчваше такова златистокафяво сияние, че на Калида й се прииска да издере очите й. Но вместо това тя я нападна с думи.
— Надявам се, че имаш основателна причина, за да пътуваш с моя Чандос.
— Твоят?
— Si, моят — натърти Калида, без да се колебае.
— Значи той живее тук?
Мексиканката не очакваше тази контраатака от страна на Къртни и за момент се запъна, но бързо се окопити.
— Тук той живее повече от където й да е на друго място.
— Е, това едва ли го прави твой — промърмори Къртни. — Виж, ако ми беше казала, че ти е съпруг… — тя широко се усмихна и остави явният намек в думите й да виси във въздуха.
— Аз съм тази, която не желае да се обвързва. Ако искам да се омъжа за него, трябва само да щракна с пръсти — и Калида изщрака наистина.
Къртни усети, че започва да се нервира. Имаше ли представа Чандос колко сигурна беше по отношение на него Калида Алварес? А и беше ли й дал основание да бъде толкова сигурна?
— Много добре, госпожице Алварес, но щом си навирате носа, където не ви е работа, ще ви кажа, че причините, поради които пътувам заедно с Чандос, изобщо не ви засягат.
— Засягат ме — Калида извика достатъчно силно, за да я чуят и на улицата.
Това преля чашата.
— Не, не е така — бавно каза Къртни с нотки на ярост в гласа. — И ако имате още въпроси, предлагам ви да ги запазите за Чандос. А сега се измитайте оттук!
— Puta12! — разфуча се Калида. — О, да, хубаво ще си поговоря с него, и ще видя как ще те зареже, но този път няма да е в къщата на майка ми.
Къртни трясна вратата след мексиканката и след малко забеляза, че ръцете й треперят. Имаше ли нещо вярно в заплахите на Калида? Можеше ли това момиче да убеди Чандос наистина да я зареже? Имаше достатъчно съмнения, за да се разтревожи. Калида познаваше Чандос отдавна. Познаваше го отблизо, интимно. Къртни можеше да каже същото и за себе си, но Чандос често се връщаше при Калида, а в същото време с всички сили се мъчеше да се откъсне от нея.
Калида буквално нахлу през вратата в кръчмата на Марио, където работеше вечерно време. Живееше заедно е майка си, но нейният живот си беше нейна лична работа и тя си го живееше, както на нея й харесваше — правеше каквото си пожелае и беше глуха към молбите и укорите на майка си.
Работеше в кръчмата, защото тук имаше силни усещания. От време на време ставаха престрелки и шумни побоища и разправии — често пъти и заради нея. Тя не отбягваше тези вълнения, а напротив — в такива случаи се чувстваше най-щастлива. Правеше й върховно удоволствие, когато успееше да настрои двама мъже един срещу друг или пък когато отнемеше мъжа на някоя жена, за да може после да се наслаждава на драмата, която следваше. Нищо не можеше да я спре да получи това, което иска, независимо от начина, по който го постигаше.