В момента беше направо бясна. Онази gringa13 не беше отговорила на въпросите й така, както очакваше. Нито пък изглеждаше разтревожена от факта, че Чандос е имал и друга жена.
Може би между тих имаше нещо. Възможно ли беше? Може би целувката, на която Мама беше станала свидетел, не означаваше нищо? Не, между тях двамата сигурно има нещо, каза си Калида. Знаеше, че преди това Чандос никога не беше пътувал с жена. Той беше саможив. Това беше едно от нещата, които Калида харесваше у него, освен атмосферата на опасност, която витаеше около него.
Калида знаеше, че Чандос е от стрелците, но също така беше убедена, че е човек извън закона. Никога не го беше питала, но беше сигурна, че е така. А това я възбуждаше повече от всичко друго — хората от този тип не зачитаха никакви правила, те бяха непредсказуеми, водеха живот, изпълнен с опасности. Много от тези разбойници минаваха през Аламеда, бягайки, за да се скрият в Индианската територия.
Чандос — така и не й беше казал, че я обича. Не се беше опитал да я залъгва с приказки. Пред него номерата й не минаваха. Ако казваше, че я желае, значи наистина я желаеше, а ако тя се опиташе да играе грубо, за да го накара да ревнува, той просто си тръгваше.
Именно това негово безразличие възбуждаше любопитството й и я караше да му бъде винаги на разположение, когато той се отбиваше в града, независимо от това с кого спеше или кого преследваше в момента. А и Чандос винаги се връщаше при нея. Отсядаше в къщата на майка й, което беше удобно и за двамата.
Той не обичаше хотелите и когато за първи път дойде в Аламеда, се беше разбрал с Мама да му даде стая под наем. Мама го харесваше. Не одобряваше другите мъже около Калида, но нямаше нищо против Чандос. А и в къщата имаше свободни стаи, откакто братята на Калида бяха пораснали и бяха напуснали дома им. Мама знаеше какво правят Чандос и дъщеря й късно през нощта. Калида водеше и други мъже в стаята си, дори и Марио, и на възрастната жена й трябваше доста време, докато вдигне ръце и престане да се опитва да вкара девойката в правия път. Дъщеря й правеше това, което й харесва, и никога нямаше да се промени.
А сега мъжът, когото смяташе, че й принадлежи, беше довел друга жена със себе си и беше помолил нейната майка да се грижи за нея! Какво нахалство!
— Какво кара очите ти да блестят така, chica14?
— Тази… тази!… — тя не се доизказа и погледна втренчено Марио, размисляйки. — Нищо особено. Сипи ми едно уиски, преди да започна да сервирам — без вода.
Внимателно го наблюдаваше, докато той наливаше питието. Марио, далечен неин братовчед, беше дошъл в Аламеда със семейството й преди девет години. Бяха принудени да се скитат от град на град, преди да се установят, тъй като на много места хората не проявяваха толерантност към мексиканците, които искат да въртят някакъв бизнес. Аламеда беше доста на север и тук ги приеха по простата причина, че никога дотогава в града не беше имало мексиканци. Всички харесваха ястията в ресторанта на Мама и никой не възрази, когато Марио отвори кръчма от другата страна на улицата. Кръчмата вървеше добре, защото питиетата при Марио бяха добри и по-евтини от тези на конкурентите му.
Калида допускаше Марио до себе си, когато проявяваше великодушие. Той беше готов да се ожени за нея на минутата, както и още доста мъже от градчето, но на Калида не й трябваше съпруг. А най-малко пък би приела да се омъжи за Марио. Той беше доста хубав — с кадифенокафяви очи и тънички мустаци, които му придаваха вид на испански благородник. Но по душа Марио беше страхливец. Никога не би се сражавал заради нея.
Когато Марио й подаде уискито, Калида го удостои с усмивка. В главата й се оформяше една идея, която можеше да се осъществи по много и най-различни начини.
— Мама си има гостенка, една красива gringa — подхвърли небрежно тя. — Но Мама не знае, че тя е puta.
— А ти откъде знаеш?
— Довери ми се, че има намерение да остане в нашата къща, докато й се оправи кракът. След това щяла да се премести в дома на Берта.
Тези думи възбудиха любопитството на Марио. Той често посещаваше публичния дом на Берта, макар че само няколко от момичетата го приемаха. Една нова курва, и то красива, щеше да е добре дошла там. Но по всяка вероятност той щеше да е последният, който да легне с нея, помисли си Марио.
— Ще кажеш ли на майка си за това? — поиска да разбере той.
— Не виждам защо. — Калида сви устни и повдигна рамене. — Тя, тази де, беше много любезна и разговорлива. То аз, да ти кажа, изпитвам съжаление към нея. Не мога да си представя като как е да имаш нужда от мъж и да няма нито един подръка. Но това си е нейна грижа.