— Тя ли ти каза това?
Калида кимна и се наведе през бара, за да му прошепне:
— Дори ме попита дали не познавам някого, който би се заинтересувал. Ти няма ли да се кандидатираш?
Той се намръщи и момичето се разсмя.
— Е, хайде сега, Марио. Знам, че рано или късно ще я имаш. Аз няма да ти се разсърдя, guerido15, защото знам, че това няма да има значение за тебе. Но кое е по за предпочитане — да я имаш сега, когато отчаяно се нуждае от някой мъж, или да чакаш, докато съвсем се изтърка от употреба?
Той се хвана на въдицата. Калида познаваше този поглед Марио се беше възбудил само при мисълта, че ще бъде първият мъж в града, спал с новата проститутка.
— А майка ти? — попита той.
— Почакай до утре вечер. Мама е поканена на рожден ден у Ани Харуел и смята да тръгне за там веднага след като изпрати последния клиент. Е, тя няма да стои до много късно, разбира се, защото на следващия ден ще ходи на църква. Но, ако сте тихи, сигурна съм, че gringa ще поиска да останеш с нея през цялата нощ, и можеш да си тръгнеш сутринта, докато Мама е на църква.
— Ще й кажеш ли да ме чака?
— О, не, Марио — ухили се Калида. — Ти трябва да я изненадаш. Не искам жената да ми се чувства задължена. Само трябва да направиш така, че да не се изплаши и да започне да вика, преди да е разбрала защо си отишъл при нея.
И ако всичко върви добре; помисли си Калида. Чандос щеше да се върне навреме, за да стане част от изненадата. Щеше да е едно добро зрелище и много й се искаше да може да го види с очите си. Само при мисълта за това веднага й стана по-добре.
33.
Зад малката къща се процеждаше тънък лъч, който падаше върху сбутаната мръсна уличка. Тук беше тихо, защото мястото беше в страни от центъра на града и далеч от шума и крясъка на съботната вечер.
Чандос беше чул, че тук живеят предимно момичета от салона за танци. Едно от тях беше момичето на Уейд Смит. Казваше се Лорета.
Той беше изгубил дяволски много време, докато я открие, защото тук, в Париж, Уейд се криеше зад друго име. А освен това водеше много тих и прикрит начин на живот, защото властите го преследваха като опасен престъпник. Тук никой не го знаеше като Уейд Смит и малцина бяха чували псевдонима му — Уил Грнйн.
Чандос съзнаваше, че този мистичен Уил Грийн можеше и да не се окаже човекът, когото търсеше, но беше възможно и да е попаднат на вярна следа.
Не искаше да рискува. Дълго време оглежда къщурката, скрит в сянката на улицата, преди да се доближи до вратата й. В ръката си имаше пистолет, който държеше плътно до тялото. Сърцето му биеше ускорено. Беше обхванат от радостна тръпка. От толкова отдавна чакаше този момент на истината. Щеше да застане лице в лице с убиеца на сестра си.
Той се прокрадна до вратата и внимателно натисна дръжката. Не беше заключена. Изчака известно време, залепил ухо на вратата, но не чу никакъв шум, освен ударите на кръвта, която пулсираше в главата му, още веднъж бавно натисна дръжката и рязко и силно ритна вратата. От удара се разклати цялата стена на паянтовата къща и вратата хлътна навътре. От една лавица изпадаха няколко чинии, а по средата на мръсния под се изтърколи чаша. От леглото се показа една руса глава, която се обърна към него и сведе поглед към дулото на пистолета му.
Гърдите, които се очертаваха под чаршафа, бяха малки, едва оформени. Гледай ти, момичето беше направо невръстно — на не повече от тринайсет или четиринайсет години. Да не би да беше сбъркал къщата?
— Лорета?
— Да.
Тя се сви от страх Чандос шумно въздъхна. Беше попаднал където трябва. Не биваше да забравя, че Уейд си пада по по-младичките.
Беше пребита от бой. Едната страна на лицето й беше тъмна и подпухнала, а окото от другата страна беше насинено цялото и полузатворено. Между ключицата и лявото рамо имаше дълга грозна синина, а други по-малки ограждаха мишниците й, като че ли някой я беше стискал грубо на това място. Чандос не искаше да мисли как ли изглежда останалата част на тялото й, скрита под чаршафа.
— Къде е той?
— К-кой?
Гласът й звучеше съвсем по детски; беше изплашена. Това го накара да се замисли как ли изглежда в нейните очи. Не се беше бръснал, откакто остави Къртни, а и все още държеше пистолета си насочен към нея. Прибра го в кобура.
— Няма да ти сторя нищо лошо. Трябва ми само Смит.
Тя настръхна. В отвореното й око блеснаха гневни искри, които изместиха страха.
— Закъснял си, господине. Предадох това копеле на властите. Това му беше за последен път да ме бие.
— В затвора ли е?
Тя кимна.