Едва държеше очите си отворени. Още в зори беше застанал на прозореца в дома на Берта в очакване Калида да се появи. Къщата беше в края на града, така че той имаше поглед върху цялата улица.
Преди петнайсет минути беше видял, че прозорецът на стаята на gringa се отвори, и разбра, че тя вече е станала. А пет минути по-късно Мама беше излязла, за да отиде на църква.
Щеше му се да е там сега, за да види какво ще стане, но трябваше да се задоволи само с мисълта, че поне веднъж плановете на Калида се бяха объркали. Нека да види какво значи да се изправиш пред пистолета на една разярена жена! Най-после си позволи да прекъсне бдението си пред прозореца и заспа до проститутката, която похъркваше в леглото до него.
Къртни беше до кухненската печка и си наля една чаша от кафето, което Мама беше направила, преди да отиде на църква. Цялата кипеше отвътре. Само като си помислеше за това, което можеше да се случи миналата нощ, всичкият й гняв отново се надигаше.
Когато Калида влезе в кухнята, тя завари Къртни там. Беше учудена, че вече е станала, и това пролича в погледа й. Къртни беше сама.
Калида се приближи бавно, полюлявайки бедра. Ухили се, като забеляза изтощения вид на своята съперница.
— Как прекара нощта, puta — попита тя и се изкикоти. — Марио още ли е тук?
— Не, не поиска да остане — отвърна тихо Къртни. — Изплаши се, че ще го застрелям.
Смехът на мексиканката пресекна.
— Лъжеш. Къде е тогава, щом не е тук? Не се е прибирал цяла нощ.
— Вероятно е в леглото на някоя друга, тъй като тук не получи това, за което беше дошъл.
— Това ти го казваш, но аз се питам дали Чандос ще ти повярва — изрече злобно Калида.
Сега вече на Къртни й просветна. Значи всичко беше заради Чандос. Трябваше да се досети.
Обърна се и с всичка сила зашлеви Калида, която въобще не очакваше удара й изпусна чашата си. Мексиканката изръмжа през зъби и двете се вкопчиха една в друга и се събориха на земята. Калида имаше опит в такива свади и използваше мръсни номера, но Къртни нямаше представа как трябва да се бие. Това обаче беше отдушник за яростта й, а тя никога дотогава не беше изпитвала такова ожесточение. Беше изиграна по най-долен начин и обидена до дъното на душата си и сега се биеше бясно. Заши още два силни шамара на съперницата си, като с втория разкървави носа й. Калида не остана длъжна и заби коляното си в корема на Къртни, която я изпусна от ръцете си. Калида използва момента, скочи на крака и изтича до кухненския шкаф. Когато се обърна, държеше в ръката си нож, а изразът на лицето й излъчваше дива омраза.
Къртни замръзна на мястото си и косата й настръхна.
— Какво се чудиш? — подигра я Калида. — Нали искаше кръвта ми, ела и си я вземи.
Къртни гледаше като хипнотизирана ножа който мексиканката размахваше пред лицето й. Понечи да отстъпи, но това щеше да означава да се признае за победена.
Мексиканката взе колебанието й за капитулация. По-мисли си, че я е надвила. Последното нещо, което очакваше обаче, беше, че Къртни ще се хвърли към нея, впивайки пръсти в китката й. Мозъкът на Калида заработи бързо. Нямаше намерение да убие тая gringa, независимо че тя я беше нападнала първа. Щяха да я обесят, защото е мексиканка. Но gringa можеше да убие нея — блясъкът в очите на Къртни ясно показваше, че тя би използвала ножа, стига само да успее да се добере до него.
Калида се изплаши не на шега. Това момиче не беше с всичкия си.
Къртни стисна ръката й още по-здраво и направи стъпка към съперницата си.
— Хвърли го!
Стреснати, те отскочиха една от друга. Чандос стоеше в рамката на вратата и ги гледаше настръхнал като буреносен облак.
— Казах да хвърлиш проклетия нож!
Ножът издрънча на пода и момичетата отстъпиха още крачка назад. Калида започна да оправя дрехите си и да бърше кръвта от лицето си. Като не знаеше какво друго да направи, Къртни се наведе да вдигне изпуснатата чаша. Не можеше да погледне към него. Чувстваше се унизително, че я е заварил да се бие.
— Чакам — каза Чандос.
Къртни погледна Калида, но тя отметна глава назад и извърна очи. Досега мексиканката беше успявала да се измъкне с ловки лъжи от всяка ситуация.
— Тая gringa, която доведе тук, ме нападна първа — каза разпалено тя.
— Вярно ли е това, Къртни?
Девойката се обърна към него с разширени от удивление очи.
— Къртни? — повтори тя невярващо. — Сега вече ме наричаш Къртни? Защо? Защо точно сега?
Той въздъхна, пусна кожената торба на пода и пристъпи към пея.
— Какво те е накарало да се разгорещиш така, по дяволите?