— Ти ревнува, querido19 — обади се с мъркащ глас Калида.
— Това е лъжа — задъха се Къртни. — Ако ти, кучка такава, смяташ пак да започнеш с долните си лъжи, аз ще трябва да му кажа истината!
— Кажи му тогава как ме изрита от стаята си веднага след като се бяхме видели — бързо заговори Калида и продължи още повече да украсява фактите. — Тя се държа ужасно с мене, Чандос. Аз само я попитах защо е тук, а тя ми се развика, че това не е моя работа.
— Доколкото си спомням, ти беше тази, която крещеше тогава — наежи се Къртни.
— Аз ли? — Очите на мексиканката бяха широко отворени от почуда. — Дойдох да те поздравя с добре дошла, а ти…
— Млъкни, Калида — изръмжа Чандос; търпението му беше на изчерпване. Той хвана Къртни за ръцете и я приближи към себе си. — По-добре ще е, ако си развържеш езика по-бързо, лейди, и говори направо. Цяла нощ съм яздил, за да успея да се върна навреме. Страшно съм изморен и нямам намерение да слушам десет лъжи, за да чуя една дума истина.
Притисната до стената, Къртни започна настъпателно:
— Искаш да знаеш какво стана? Ами, добре. Тази нощ се събудих и заварих в леглото си един гол мъж, изпратен от твоята, твоята любовница.
Ръцете му я стиснаха още по-силно, но гласът му остана спокоен.
— Той стори ли ти нещо?
Беше успял да превъзмогне яла си. Тя знаеше, че в този момент той е бесен, и това, че беше в състояние да й зададе този въпрос, я накара да се почувства по-добре.
— Не.
— И докъде стигна…
— Чандос!
Не можеше да понесе да говори за това пред Калида, но Чандос явно вече трудно се контролираше.
— Трябва да си била заспала като умряла, след като е успял да те съблече, без да се събудиш — рече той. — И псе пак докъде…
— За Бога — рязко го пресече тя. — Съблякох се, преди да си легна. Бях затворила прозореца заради шума от улицата и в стаята беше гореща. Спяла съм, когато той се е промъкнал в стаята ми. Предполагам, че е бил облечен и се е съблякъл, преди да се нахвърли върху мене.
— Докъде успя да стигне…
— Чандос, той само успя да ме целуне — отново го прекъсна Къртни — Щом усетих мустаците му, разбрах, че това не си… — тя млъкна за момент и добави шепнешком — ти.
— А после — попита той след минута тягостно мълчание.
— Естествено… съвсем ясно му дадох да разбере, че нападението му ми е неприятно. Той не очакваше. Стана да запали лампата и в момента, в който се отмести от мене, грабнах пистолета си. Мъжът беше толкова уплашен, че ми призна цялата истина.
И двамата се обърнаха и погледнаха към Калида.
— Много хубава история, gringa — рече мексиканката, — но Марио не се прибра къщи цялата нощ. Ако не я е прекарал с тебе, тогава къде се е дявал?
Чандос се отдръпна от Къртни, обърна се към другото момиче и й хвърли пронизващ поглед. Калида никога не го беше виждала такъв. Тя стисна юмруци; за първи път и мина мисълта, че Чандос може и да не й повярва така лесно.
— Марио? — гневно попита той. — Изпратила си й Марио?
— Да съм го изпращала ли? Не, не съм — бързо отрече тя. — Само му казах, че е тук. Предложих му да дойде да я вили и да я поободри малко, понеже се чувства самотна. Ако тя го е поканила в леглото си, вината не е моя.
— Лъжеш, кучко! — извика Къртни задъхана от възмущение.
Чандос също не й повярва. Ръката му се стрелна и пръстите му стиснаха гърлото на Калида.
— Заслужаваш да ти откъсна главата за това, кучко! — процеди той толкова близо до лицето й, че усети дъха му. Мексиканката беше изплашена до смърт. — Жената, на която си искала да направиш зло, е под моя закрила. Мислех, че тук е единственото сигурно място, където бих могъл да я оставя. Но ти си я забъркала в мръсната си игра и сега ще трябва да убия един човек, който нищо не ми е сторил, само защото се е хванал на твоята въдица.
— Да го убиеш? — извика Калида пребледняла. — За какво? Та той не е направил нищо лошо! Тя каза, че той нищо не й е направил!
Чандос я отблъсна от себе си.
— Влязъл е в стаята й и я е и заплашил. Докосвал я е с ръцете си. Това е напълно достатъчно.
Той се запъти към вратата и Къртни се затича след него, като го хвана за ръката, за да го спре. Чувстваше се изплашена и в същото време беше развълнувана и ядосана.
— Чандос, понякога приемаш нещата прекалено навътре. Не че не одобрявам това, но за Бога, ако исках този човек да умре, можех и сама да го застрелям.
— Едва ли би могла да го направиш, котенце — измърмори той малко насмешливо.
— На твое място не бих била толкова сигурна — рязко му отвърна тя — Но ти не можеш да убиеш Марио. Грешката не е негова. Тя го е излъгала, че съм дошла тук, за да работя при Берта. — Къртни предполагаше, че той знаеше за заведението на Берта. Казала му, че съм проститутка и че имам нужда от мъж и че… — гневът й се възпламени отново — не мога да издържам повече!