Той си тръгна. Нито Сара, нито Къртни искаха да повярват на това, което им беше казал. Не, не беше възможно!
Чу се изстрел, последван веднага от още един. Сара усети, че й прилошава.
— Влизай в тоя сандък, Къртни! — изкрещя тя и се втурна натам. — О, Боже, сега ли точно трябваше да се случи, когато всичко така добре се нареди!
Къртни механично се доближи до ниския сандък и пропълзя вътре след Сара. Отдолу нямаше под. Дупката беше два и половина фута под земята и беше достатъчно дълбока, за да се поберат в нея. Ако се свиеха надолу, главите им нямаше да опрат в горния край.
— Затвори капака! — викна й Сара. Сивите й очи се бяха разширили от ужас, но при все това зашепна: — Няма от какво да се боим. Няма да ни открият. Те са само едни глупави диваци. Даже няма и да погледнат тук. Те…
Думите й бяха прекъснати от силен писък на ужас и болка, който идваше от другата страна на плевнята. Това, което последва, беше дори още по-лошо — чуваше се тропот, мучене и цвилене на животните, които се усилваха с всяка секунда. В следващия миг точно пред вратата на плевнята се разнесе смразяващ рев. Това извади Къртни от моментното й вцепенение и тя бързо затвори капака на сандъка. Останаха в пълна тъмнина, от която й стана още по-страшно.
— Сара! Сара! — извика тя тихо, но разбра, че спътницата й е припаднала, и заплака. Въпреки че усещаше топлината на отпуснатото тяло на Сара до себе си, тя се почувства съвсем сама. Щеше да умре, а не можеше да приеме тази мисъл. Опасяваше се, че ще умре по жалък начин — щеше да крещи и да им се моли, но така или иначе щеше да умре. Всеки знаеше, че индианците нямат милост.
— О, Господи ако ще трябва да умра, не ме оставяй да се унижавам. Нека намеря смелост да не се унижавам пред тях.
Когато чу първия изстрел. Плуард Харт веднага се втурна към фермата. Далас яздеше близко зад него. Когато наближиха достатъчно, за да видят какво стана, той Препусна обратно. Далас не беше от смелчаците.
Едуард не знаеше, че продължава да язди сам, защото единственото нещо, за което мислеше в този момент, беше как да спаси единствената си дъщеря. Той се приближи до фермата откъм едната й страна и видя четирима индианци, които бяха наобиколили телата на Хейдън Соръл и Питър, младия ратай във фермата. Д-р Харт улучи с първия си изстрел, но още в следващия миг една стрела се заби в рамото му. Беше долетяла откъм предната страна на плевнята и той стреля в тази посока. Това беше и последният му изстрел — улучиха го още две стрели и тялото му се свлече от коня. Не се помръдна повече.
Осемте воини команчи бяха свършили онова, за което бяха дошли. Бяха тръгнали по следите на тринайсет коня и те ги бяха довели до тази ферма. Бяха видели, че оттук насетне следите станаха само единайсет. Това означаваше, че във фермата са останали двама души — двама от тринайсетте, които индианските воини търсеха. Единият от тях вече беше мъртъв. Оставаше едрият фермер.
Елрой не беше ранен сериозно, но той беше хванат в капан — пътят му към къщата беше отрязан, а не можеше и да се върне в плевнята. Сега четиримата индианци се забавляваха с него, като го бодяха е ножовете си. В това време другите претърсваха къщата и плевнята.
Двама от тях влязоха в плевнята. Единият се качи в каруцата и започна да изхвърля всичко от нея. Другият оглеждаше постройката, като търсеше къде може да се е скрил някой. Очите му обхождаха всяко кътче с убийствена педантичност.
Лицето на индианеца не издаваше нищо от това, което той мислеше или изпитваше в момента, но цялото му същество беше изпълнено е дива ярост и болка.
Предния ден беше отишъл в лагера на команчите при реката и беше видял целия кошмар, който белите хора бяха оставили след себе си. За пръв път щеше да се види с близките си след тригодишно отсъствие, но си беше дошъл твърде късно, за да спаси своята майка и по-малката си сестра. Отмъщението никога нямаше да изкупи техните страдания, но поне щеше да заглуши вика на болката, който напираше у него.
Вниманието му беше привлечено от отпечатъците на стъпки върху прашния под и той бавно се приближи към сандъка за фураж. В ръката си беше стиснал къс, но остър като бръснач нож, с който одираше кожите на животите.
Къртни не чу, че двамата индианци са влезли в плевнята. Сърцето й биеше толкова силно, че тя едва чуваше шумовете, идващи от двора.