Чандос едва не се задави.
— Не се смей! — викна му девойката.
— Не съм си го и помислял!
Тя го изгледа подозрително. Е, ако не друго, то поне от погледа му беше изчезнала предишната готовност да убива.
— Това му е наприказвала. Така че всъщност той си е мислел, че ми прави нещо като услуга.
— О, да, сигурен съм, че така си го приела.
— Иронията ти е неуместна. Чандос. Можеше да бъде и много по-лошо. Дори и след като беше разбрал, че не го искам, той можеше да ме насили. Но не го направи.
— Добре — въздъхна Чандос. — Няма да го убивам. Но трябва да се погрижа за още нещо. Изчакай ме в стаята си — каза й той.
Тя се поколеба и се напрегна цялата, но той нежно докосна ръката й.
— Няма да направя нищо, което не би ти харесало, котенце. А сега върви. Оправи си тоалета или пък поспи малко. Видът ти показва, че имаш нужда от това. Аз няма да се бавя.
Гласът му я успокои, а нежната му ласка я накара да почувства, че няма от какво да се безпокои. Тя излезе от кухнята, като го остави насаме с Калида.
36.
Още като престъпи прага на стаята си. Къртни започна да усеща болки по цялото си тяло. Борбата с Калида не беше минала без последствия. Глезенът я болеше повече от всякога. Тя докуцука до малкото овално огледало над скрина и изохка, като се видя как изглежда. Господи. Чандос я беше заварил в този вид! О, небеса!
Косата й беше сплъстена на кичури. Полата й беше изцапана с тъмни петна от кафето. На няколко места дрехите й бяха разкъсани. На рамото имаше три малки, но дълбоки ранички със засъхнала кръв по тях. Кръв беше засъхнала и по шията й. До едното й око имаше дълбока рязка, още една зад ухото, а ръцете й бяха издрани целите.
Знаеше, че по-късно тялото й щеше да се нашари със синини. Проклетата Калида! Добре, че поне Чандос й повярва и видя бившата си любовница в нейната истинска светлина. Къртни не можеше да допусне, че той отново би легнал с мексиканското момиче, и мисълта за това я изпълни с радост и леко самодоволство.
Най-напред трябваше да се изкъпе и тя отново слезе долу, но там нямаше никой. Калида и Чандос бяха излезли. Докато топлеше водата на огъня, забърса разлятото на пода кафе. Беше тъкмо навреме, защото точно тогава Мама се върна от църквата и й помогна да качи водата горе. Къртни не й каза нищо за сцената, която се беше разиграла, а само спомена, че Чандос се е върнал.
След като вече се беше изкъпала и оставаше да свали долу водата, Чандос ненадейно влезе в стаята й, без да си направи труда да почука. Това не й направи особено впечатление, защото по време на пътуването беше свикнала да я вижда неглиже. Повече я стресна видът му. Беше почти толкова изцапан, колкото нея преди малко, и едва се държеше на краката си.
— Точно от това имах нужда — каза той, като погледна към водата в коритото.
— Но най-напред ще ми обясниш какво се случи — твърдо му каза тя.
— Няма нищо за разказване — отби нападението й той и въздъхна тежко. — Не го убих. Но не можех и да оставя нещата просто така. В момента, в който ти излезе, Калида изхвърча навън и по-добре, защото иначе щях да и удуша.
— Но, Чандос, Марио не е направил нищо!
— Той те е докоснал.
Беше смаяна. Той говореше така, сякаш тя беше негова собственост. Накани се да му го каже, но след това размисли.
— И кой победи?
— Би могло да се каже, че сме завършили наравно рече той с въздишка и седна на леглото. — Но мисля, че кучият му син ми счупи едно ребро.
Тя се разтревожи и посегна към копчетата на ризата му.
— Дай да погледна.
Той хвана ръцете й, преди да успее да го докосне, и тя се взря въпросително в очите му. В тези блестящи сини очи беше изписано всичко, но тя все още не можеше да го проумее. Не знаеше какво му причинява, когато се докосне до него.
Тя се отдръпна.
— Искаше да се изкъпеш — каза девойката. Беше объркана. — Ще изляза за малко.
— Можеш да останеш. Достатъчно е да се обърнеш с гръб.
— Не знам дали това е много редно.
— Остани, по дяволите!
— Добре.
Къртни се обърна и с наперена крачка се отправи към прозореца, придърпа един стол и седна. Седеше сковано, стиснала зъби в очакване, без да каже и дума.
— Как е глезенът ти? — попита и той.
— По-добре.
— Недей да се цупиш, котенце — смръщи вежди Чандос. — Просто не искам да се натъкнеш на Калида в мое отсъствие.
Тя чу шума от дрехите му, които се свличаха на по една след друга, и се опита да се съсредоточи в гледка която се откриваше от прозореца. Хората излизаха от църквата и се събираха на групички, а две малки момченца, облечени в най-хубавите си неделни дрехи, играеха на топка Момиченце тичаше след едно куче, което беше захапало шапката му.