Ботушите на Чандос изтропаха на пода и тя трепна от звука.
Беше чудесно, че той не искаше да се разделя с нея, за да я пази, но точно в този момент близостта им й се струваше малко прекалено. Не знаеше ли, че тя си представя всяко негово движение? Колко често го беше виждала без риза Знаеше как изглежда тялото му и в момента въображението й го рисуваше така живо, като че ли беше пред очите й. Пулсът й се ускори.
Водата се разплиска и тя чу пъшкането му — сигурно беше изстинала. Тя си представи настръхналата кожа по ръцете и гърдите му и се видя да го гали с ръката си.
Изправи се на крака. Как смееше да я подлага на всичко това? Чувстваше се така, сякаш отвътре й гореше огън, а той най-безгрижно се къпеше, без изобщо да му мине през ум какво й е! Безчувствено животно!
— Седни, коте. Или още по-добре легни да си починеш.
Гласът му беше леко удебелен и сякаш я галеше. Тя седна.
Мисли за нещо друго, Къртни… за каквото и да е!
— Свърши ли си работата в Париж? — попита тя едва чуто.
— Не. Ще трябва да отида до Сан Антонио.
— Преди да ме оставиш в Уако или след това?
— След това — отвърна той. — Трябва да побързам, така че ще се наложи да яздим здравата. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?
— А имам ли друг избор?
Тя се сви на стола си и усети, че гласът й прозвуча леко обидено, но нищо не можеше да направи. Беше сигурна, че използваше тази въображаема работа в Сан Антонио за претекст да се отърве от нея при първа възможност.
— Какво има, Котешки очи?
— Нищо — рече тя студено. — Още днес ли тръгваме?
— Не, имам нужда от малко почивка. А и не мисля, че ти си успяла да се наспиш тази нощ.
— Не съм.
Настъпи тишина. Най-накрая той се обади:
— Мислиш ли, че ще можеш да ми намериш нещо, което да пристегна около гърдите си?
— Какво например?
— Една фуста ще свърши работа.
— Не и от моите обаче — сопна се тя. — Останали са ми само две. Ще отида да попитам…
— Няма значение — прекъсна я Чандос. — Сигурно реброто не е счупено, а само е натъртено.
За Бога, не можеше ли поне за малко да излезе от стаята?
— Толкова ли е опасно изложението, че трябва непременно да стоя тук при тебе?
— Какво ти стана, котенце? Мислех, че си свикнала с моето присъствие?
— Ами не е прилично да стоя тук, докато ти се къпеш! — избухна тя.
— Ако това е всичко, което те притеснява, аз вече свърших.
Къртни се огледа. Коритото беше празно и Чандос седеше в края на леглото само с една кърпа около кръста. Тя веднага извърна очи към прозореца.
— За бога няма ли да си облечеш нещо?
— Боя се, че си забравих дрехите долу в кухнята.
— Но аз качих торбата ти горе — каза му тя хладно — Ето я там, до скрина.
— Добре де, имай малко милост към мене, не мога да се помръдна повече — капнал съм.
Хрумна й мисълта, че той се опитва да флиртува с нея, но веднага я прогони от главата си. Мръщейки се, тя отиде и взе двойната му торба и я сложи до него на леглото, като се пазеше да не го поглежда.
— Ако толкова си се уморил — каза му тя, — можеш да спиш на моето легло. Аз ще си намеря друга стая за нощуване.
— Не става — тонът му не остави никакво място за спор. — Това легло е достатъчно и за двама ни.
— Това не е смешно? — пое си дълбоко въздух тя.
— Зная.
Тя се обърна към него и го погледна.
— Защо правиш това? Как си представяш, че мога да заспя, когато лежиш до мене?
— Все още не си правила любов в легло, нали, коте? — Той й се усмихна толкова предразполагащо, че дъхът й спря.
Коленете й се подкосиха и тя посегна да се хване таблата на леглото.
Той се изправи. Рязко свали кърпата от кръста си за нея не останаха никакви съмнения, че неговите намерения са съвсем сериозни. Тялото му беше гладко и леко влажно и о, Господи, искаше й се да се хвърли в обятията му.
Но не го направи. Нищо в този момент не желаеше така силно както да се люби с него, но не можеше да понесе, че след това той отново да се държи безразлично към нея.
— Ела тук, котенце — той приближи лицето й към своето. — Цяла сутрин съскаш като гърмяща змия. Сега ми помъркай малко.
— Недей — прошепна тя миг преди устните му да докоснат нейните.
Той се отмести малко назад, но не я пусна. Пръсти му галеха нейните устни и отмалялото й тяло като че ли само се отмести към него.
— Съжалявам, коте — Чандос се усмихна разбиращо. Не исках да стане така. Знаеш го.
— Недей да го правиш тогава — помоли тя.