Той застана зад нея и сложи ръце на раменете й. Тази близост я накара да заплаче още по-силно.
— Не ми харесват хората, Котешки очи — всички, с изключение на старата дама — гласът му се беше поуспокоил. — Не знам защо, но Маргарет Роули обича работата си в Бар Ем. Ако познавах някой друг по тези места, нямаше да те доведа тук. Но тя е единствената, при която можеш да бъдеш на сигурно място, така че да не се безпокоя за тебе.
— Защо трябва да се безпокоиш? — възмути се тя — това вече беше нагло от негова страна. — Ти си свърши работата и нямаш повече ангажименти към мене. Няма да ме видиш никога повече. За какво тогава трябва да се тревожиш?
Той я обърна с лице към себе си.
— Недей да ми причиняваш това, жено!
— На кого, на тебе ли? — извика Къртни. — Ами аз? Ами моите чувства?
Той я разтърси.
— Какво искаш от мене?
— Аз… аз…
Не. Нищо нямаше да му каже. Нямаше да му се моли да не я напуска, независимо какво щеше да й струва тази раздяла. Нито пък щеше да му признае, че го обича, какво значение щеше да има за него, след като е готов да я зареже просто така.
Тя го отблъсна от себе си.
— Нищо не искам от тебе. Престани да се държиш с мен като с дете. Имах нужда от тебе, за да ме заведеш дотук, а не да се грижиш за проблемите ми. С тях мога да се оправя и сама. За Бога, не съм толкова безпомощна, колкото си мислиш. И хич не ми се прави да ме пробутваш на разни твои познати…
— Свърши ли?
— Не. Има още нещо, което ти дължа — заяви тя твърдо. — Ще отида да донеса парите.
Тя понечи да мине покрай него, но той я хвана за ръката.
— Не ми трябват проклетите ти пари!
— Не ставай смешен. Та нали затова се съгласи да…
— Парите нямат нищо общо с това. И преди съм ти казвал да не се опитваш да си създаваш някаква своя представа за мене. Ти не ме познаваш. Не знаеш нищо за мене, така ли е?
Вече не можеше да я стресне с тези глупости.
— Знам, че не си толкова лош, за какъвто искаш да се изкараш.
— Така ли? — пръстите му стиснаха още по-силно ръката й. — А искаш ли да ти кажа защо отивам в Сан Антонио?
— Бих предпочела да не го правиш — отвърна тя малко смутено.
— Отивам там, за да убия един човек — каза той с горчивина в гласа. — И това няма нищо общо със закона. Аз сам го признах за виновен, осъдих го и смятам да изпълня присъдата му. Спира ме само едно нещо — той е в ръцете на властите и те сигурно ще го обесят.
— Какъв е проблемът тогава?
— Той трябва да умре от моите ръце.
— Но след като той е арестуван от властите… да не би да мислиш да тръгнеш срещу закона? — попита тя задъхано.
Той кимна.
— Все още не съм решил как да го освободя. Сега най-важното е да стигна там, преди да са го обесили.
— Чандос, сигурна съм, че имаш сериозни основания да постъпиш така, но…
— Млъкни, по дяволите! — не искаше разбиране от нейна страна. В този момент искаше тя да се настрои срещу него, така че да скъсат още сега и пътят му за връщане при нея да бъде отрязан — Какво трябва да стане, за да видиш нещата в истинската им светлина? Аз не съм това, за което ме мислиш.
— Защо правиш всичко това, Чандос? — извика тя. — Не ти ли стига, че си тръгваш и няма да се видим повече? Нима искаш и да те намразя? Това ли искаш?
— Ти ме мразиш — каза той мрачно, — но просто още не можеш да го осъзнаеш.
Усети студените тръпки на лошо предчувствие, когато той извади ножа от колана си.
— Да не би да искаш да ме убиеш? — попита тя, като не вярваше на очите си.
— Не можах да го направя преди четири години, Котешки очи. Какво те кара да мислиш, че бих могъл да го сторя сега?
— Чакай… какво искаш да кажеш? Преди четири години ли?
Тя не откъсваше очи от ножа: той прекара наточеното му острие по показалеца на дясната си ръка, от който потече кръв.
— Какво правиш? — прошепна тя.
— Ако усещам, че ти продължаваш да ме желаеш, то връзката между нас никога няма да се прекъсне. А тя трябва да бъде прекъсната.
— Каква връзка? — гласът й беше станат дрезгав от вълнение.
— Това, което ни свързва от четири години.
— Не разбирам… — Сега острието поряза и левия му показалец. — Чандос!
Той пусна ножа на земята. Къртни го гледаше вторачено — той вдигна ръце към лицето си. Постави кървящите си пръсти в средата на челото и оттам ги спусна към слепоочията. Над веждите му останаха две червени следи. След това показалците му се събраха в горната част на носа, пресякоха надолу бузите и се спряха на брадичката. Цялото му лице беше набраздено от кървави дири.
В първия момент Къртни видя само алените черти, които разделяха лицето на Чандос на четири. Но след малко бледосиният цвят на очите му се открои на фона на бронзовата му кожа.