— Ти! Това си бил ти! О, Господи!
Тя ясно си спомни преживения ужас, който отново я обхвана цялата и тя хукна слепешката надолу.
По средата на хълма той я настигна. От сблъсъка и двамата паднаха на земята, като той пое по-голямата част от удара. Обви я с ръце, за да я предпази, и така двамата се запремятаха по стръмното.
Когато всичко свърши, Къртни се опита да стане, но той я притисна към земята.
Страхът отново я върна в плевнята на Елрой Брауър.
— Защо ми показа това? Защо? — изкрещя тя ужасена. — За Бога, избърши тая кръв! Това не си ти!
— Напротив, аз съм — безмилостно отвърна той. — Такъв съм и винаги съм бил такъв.
— Не! — Тя диво замита глава напред-назад. — Не, не!
— Погледни ме!
— Не! Ти си отвлякъл баща ми! Ти си го отвлякъл!
— Чуй ме, това поне не съм направил. Успокой се, дявол да го вземе! — Той хвана ръцете й, за да не го удрят, и ги притисна на земята покрай разпилените й коси. — Взехме с нас само фермера. Останалите ги оставихме, защото бяха мъртви.
— О, да, фермерът… — изпъшка Къртни, като си припомни. — Знам какво направиха с него индианците. Веднъж Мати беше чула някакви хора да си говорят за това и ми каза. Как си могъл да участваш във всичко това? Как си могъл да им позволиш да го осакатят така?
— Да им позволя ли? — Той поклати глава. — О, не, не бива да се заблуждаваш, фермерът беше мой. Умря от моята ръка.
— Не! — изпъшка Къртни.
Можеше да й каже причината, но не го направи. Остави я да се пребори с него и да се измъкне от ръцете му, а след това я пусна да избяга. Тя бързо се отдалечаваше в посока към ранчото. Той гледаше как фигурата й се изгубва от погледа му, докато изчезна съвсем, и после бавно се изправи на крака.
Беше изпълнил замисъла си. Каквито и чувства да изпитваше тя към него, вече ги беше убил. Никога нямаше да узнае дали това, което би могъл да й предложи, щеше да бъде достатъчно за нея. Той я беше освободил от чувствата й към него. Само ако можеше и той да се освободи от мисълта за нея…
Чандос избърса кръвта от лицето си и се насочи обратно нагоре по хълма. Когато се приближи, конете се раздвижиха. По всяка вероятност те бяха станали неспокойни още преди това, когато каубоят наближи до тях, но Чандос беше твърде зает с мислите си за Къртни, за да чуе, че мъжът идва насам. Все още беше толкова разстроен, че едва когато човекът клекна на три крачки от огъня, той го забеляза. Не мислеше, че ще го срещне пак някога.
— Спокойно, Кейн — каза мъжът, когато Чандос зае заплашителна поза. — Нали не би застрелял някого само защото е закъснял да се върне от пасището? Стрелбата ти е все така добра, нали?
— Така е, Соутут — предупреди го Чандос. — Добре е да го имаш предвид.
— Да, ама не ми пука. Забравяш кой те научи да си служиш с това желязо.
— Не съм забравил, но оттогава изтече много вода, а аз не съм стоял със скръстени ръце през това време.
По-възрастният мъж се ухили, разкривайки равните си зъби, които бяха дали повод да го нарекат така20. Той разправяше, че навремето зъбите му били толкова разкривени, че по-скоро му пречели, отколкото да му помагат при хранене, та той грабнал триона и ги подрязал, за да види дали така няма да може да дъвче по-добре.
Той беше слаб, но добре сложен, към петдесетте, с прошарена кафява коса. Соутут познаваше отлично три неща — добитъка, конете и оръжията. Като управител на Бар Ем той всъщност беше най-близкият приятел на Флетчър Стратън.
— Дявол да го вземе, май изобщо не си се променил — промърмори Соутут, като видя, че Чандос все още е напрегнат. — Не можах да повярвам, като съгледах твойто конче пинто. Видя ли един кон, не го забравям никога.
— Съветвам те да забравиш, че си ни видял — каза Чандос и се наведе да вдигне ножа си от земята.
— Познах също така и гласа ти — ухили се Соутут. — Какво да се прави, чух ви, когато се карахте с оная жена. Ти избра твърде странен начин, за да я уплашиш. Нима ли да задоволиш любопитството на стария човек?
— Не.
— Така си и мислех.
— Бих могъл да те убия. Соутут, и да бъда на много мили оттук, преди да открият тялото ти. Това ли е единственият начин да съм сигурен, че няма да кажеш на старецът, че си ме видял?
— Ако само минаваш оттук, какво значение има, че ще разбере?
— Не искам да си мисли, че може да използва жената, за да се добере до мене.
— А би ли могло да стане така?
— Не.
— Каза го твърде бързо, Кейн. Сигурен ли си, че истината е такава?
— Дявол да те вземе, Соутут — озъби се Чандос, — не ми се ще да те убивам.