— Добре де, добре. — Соутут бавно се изправи с широко разперени ръце, за да покаже, че няма оръжие. — Щом го приемаш толкова навътре, предполагам, че мога да забравя, че съм те видял.
— И стой надалеч от жената.
— Ще бъде трудно да остане незабелязана в ранчото, нали така? При кого я остави?
— При Роули. А и няма да остане задълго.
— Флетчър ще иска да разбере коя е — провлечено каза Соутут, като го наблюдаваше внимателно.
— Няма да може да разбере, че е свързана с мене. Ти само си дръж устата затворена и това е всичко.
— Ти затова ли толкова я изплаши, та да не казва нищо?
— Много искаш да знаеш, Соутут — сряза го Чандос. — Но ти винаги си тикаш носа, където не ти е работа. Жената не ми е никаква. А и няма какво да каже на Флетчър, защото не знае кой съм в действителност. Ако се намесиш да промениш нещата, само ще забъркаш по-голяма каша, защото това нямала ме накарала се върна.
— А ти къде отиваш?
— Да те вземат мътните, хрътка такава — процеди през зъби Чандос.
— Просто те питам по приятелски — ухили се Соутут.
— Как ли пък не!
Чандос мина гордо покрай него и скочи на коня си. Хвана юздите на коня на Траск и се обърна към каубоя:
— Другите два коня са нейни. Можеш да ги вземеш с тебе или да пратиш някой да ги прибере. Тя сигурно ще каже, че конят я е хвърлил, така че някой ще дойде да ги търси. Освен ако не успееш да я настигнеш, преди да е стигнала до ранчото. Но ако стане така, задръж проклетите си „приятелски“ въпроси за себе си, чуваш ли? Тази вечер не й е много до разговори.
След като Чандос отпраши по пътя надолу, Соутут загаси огъня. „Не му била никаква — ухили се той. — Кой, по дяволите, би повярвал на това?“
38.
Светлините проблясваха в далечината на фона на нощното небе. Някъде отдалече все още долиташе мученето на кравите. Всичко наоколо беше както преди, но в душата на Къртни всичко се беше обърнало наопаки. Пронизваше я остра болка, болка от съзнанието, че е била влюбена в един дивак, в един индианец!
В момента думата „индианец“ олицетворяваше за нея всичко ужасно и отвратително. Жесток главорез! Не, не можеше да бъде, не и нейният Чандос! Но това беше вярно, вярно беше.
Някъде по средата на пътя към ранчото сълзите я заслепиха съвсем и тя се свлече на колене и се разплака сърцераздирателно. Ридания разкъсваха цялото й тяло. От Чандос нямаше и следа. Този път силните му ръце нямаше да я успокоят и той нямаше да й каже с утешителен глас, че всичко това е било лъжа или пък поне да я накара да го разбере. Мили Боже, защо?
Тя се опита да си спомни деня, в който индианците нападнаха фермата на Брауър. Не й се удаде. Толкова упорито се беше старала да изхвърли този ден от паметта си. Но в съзнанието й отново изникнаха страхът и ужасът, който беше изживяла, когато капакът на скривалището им се отвори. Тогава вярваше, че ще умре, и се надяваше това да стане бързо. А след това видя индианеца — не, не някакъв индианец, а Чандос. Беше видяла Чандос. Но в този ден той беше като истински индианец — с дългата си коса, разделена на две и вързана на плитка, с бойната окраска на лицето си и е ножа в ръка. Беше решил да я убие. Тя си спомни как усука косата й около ръката си, спомни си ужаса, който изпита в този момент, и как след малко видя очите му, които не бяха очи на индианец. В този миг й беше ясно едно — тези очи не съответстваха на това страшно лице и изобщо не бяха толкова ужасяващи, колкото очакваше да бъдат.
Сега разбра защо, когато го видя за първи път в града, знаеше, че би могла да повери живота си в ръцете му.
Чандос каза, че между тях се е създала някаква връзка. Какво означаваше това? Каква връзка? И защо в този ден той беше заедно с онези индианци, защо участваше в тяхното нападение и защо убиваше заедно с тях?
Вече не плачеше така силно както преди. Какво беше казал Бърни Бикслър на Сара? Че индианците искат да си отмъстят за това, че белите са нападнали техния лагер. Тогава той каза, че синът на Ларс Хендли. Джон, твърдял, че той с още няколко мъже са очистили всички мъже, жени и деца от племето киова. Но явно това са били команчи, а не киова. Това трябва да са били приятелите на Чандос. Бикслър беше казал, че индианците няма да престанат да преследват убийците, докато не избият всички. Предполагаше, че всички те отдавна бяха мъртви, освен ако… Траск! Дали не беше и той един от тях? Чандос й беше казал, че Траск е виновен за изнасилване и убийство. А този човек в Сан Антонио? Дали и той не бе от тях?
Сигурно в това клане Чандос беше загубил много скъп човек, за да се принуди да убие Елрой Брауър по такъв жесток начин? Какво ли подхранва чувството му за мъст толкова силно след всичкото това време?