39.
Още преди да стигнат до предния двор на ранчото, Къртни чу приятните звуци на китара, които се разнасяха в нощта. А след малко пред очите им изникна и голямата къща, цялата осветена отвътре. Също така ярко бяха осветени и верандата пред къщата, където група мъже се бяха разположили удобно на столовете си, парапетът, та дори и широките стълби, които водеха към голямата входна врата. Чуваше се смях и тихи закачки. Атмосферата беше топла и приятелска и това създаваше добро впечатление за Бар Ем. Очевидно тук беше чудесно място за живеене.
Но Къртни се почувства неловко, когато видя, че наоколо има само мъже, при това бяха доста. В момента, в който и те я забелязаха, китарата издаде грешен тон и млъкна.
Всичко утихна, докато Соутут заведе конете им при портала; не се чуваше нито звук. В тази тишина неговият смях прозвуча рязко и неприятно.
— Е, какво, безделници такива, да не би никога да не сте виждали дама пред себе си? Та тя не е привидение, но дяволите — подвикна им той и веднага се обърна към нея. — Извинете за приказката, госпожице. Ей, Дру, надигни си задника и иди да кажеш на Маги, че има гост — хайде, да ти види гърба!
Един къдрокос млад мъж скочи на крака и се отправи към вратата, като нито за момент не отделяше поглед от Къртни.
— За всички останали — това тук е госпожица Харт — продължи Соутут. — Не зная дали ще остане при нас за по-дълго. Може и да не я видите друг път, така че поздравете я с добре дошла, докато имате тая възможност.
Няколко от мъжете докоснаха с ръце шапките си, но останалите продължиха да я гледат втренчено. Това накара Соутут да се изсмее отново.
— Никога не съм виждал толкова пилешки мозъци на куп. Хайде, мадам.
Къртни успя набързо да се усмихне и с облекчение подкара кобилата си след Соутут към другата страна на къщата. Чу силен тропот на ботуши по верандата и знаеше, че ако се обърне в този момент, ще види всичките онези каубои надвесени на парапета с втренчени в нея погледи.
— Това ви забавлява, нали? — изсъска тя на Соутут, който яздеше пред нея.
— Обичам да ги поразмърдам малко — той доволно се усмихна — Но не мислех, че ще изгубят и ума, и дума. Вие сте твърде хубава жена, мадам. Сега поне още месец ще се упрекват един друг, че никой не съумя да ви каже едно „здрасти“, когато му беше времето. Ето, че стигнахме — каза водачът й, когато отидоха откъм задната страна на къщата. — Очаквам Маги да се появи всеки момент.
Соутут слезе от коня си пред една малка къщичка, която сякаш беше дошла от някоя провинция на Нова Англия и съвсем не приличаше на постройките в равнините на Тексас. Малкият, боядисан в бяло, дом на Маргарет очарова Къртни още щом го видя. Къщичката имаше ограда от колове, пътечката до вратата беше опасана с цветя, на прозорците имаше кепенци, а на первазите се усмихваха няколко саксии с цветя. Старомодна и прелестна, тя беше пълна противоположност на огромната къща в типичен тексаски стил в съседство. Предният двор беше покрит с ниско окосена трева и от лявата му страна се извисяваше голямо старо дърво. Над входната врата имаше ажурна дървена арка, върху която пълзеше още млада лоза.
— Госпожице Харт?
— Какво? А, да. — Къртни с неохота откъсна очи от къщичката и остави Соутут да й помогне да слезе от коня. Сега тя видя, че не е кой-знае колко висок, но беше строен и сините му очи, които срещнаха нейните, я гледаха мило.
Откъм гърба на голямата къща се хлопна врата.
— Това трябва да е Маги.
Така беше. Една дребна жена забързано пресече задния двор, който отделяше двете къщи, като придърпваше шала върху раменете си. На светлината, идваща от голямата къща. Къртни успя да види прошарените й коси и леко закръгленото и тяло, а когато Маги вече беше при тях, зърна блестящите й чудесни зелени очи.
— И така, кой е моят посетител, Соутут?
— Ще оставя тя сама да ти каже — отвърна управителят на ранчото. След това добави: — Тук я доведе един твой приятел.
— Тъй ли? Кой?
Къртни хвърли бърз поглед към Соутут и се успокои, като видя, че той си замълча.
— Чандос — отвърна девойката. — Или поне сега се нарича така.
Маги замислено повтори името няколко пъти и поклати глава.
— Не, това име не ми е познато. Но при положение, че оттук минават толкова много млади хора, ми е приятно да си мисля, че съм направила впечатление поне на един от тях. Толкова е хубаво някой да те смята за приятел.
— Като те слушам, Маги — усмихна се Соутут, — все едно не знаеш, че всички в ранчото те обичат.
Къртни изпита удоволствие, като видя, че не само тя може да се изчервява. В този момент тя обикна Маги. Но гордостта си е гордост, каза си тя.