— Щом не можете да си спомните за Чандос, аз не мога да ви се натрапвам…
— Глупости, детето ми, това са глупости. Ще си спомня веднага щом ми кажеш нещо повече за него. Аз никога не забравям познатите си, нали така, Соутут?
— Абсолютно вярно — той отново се подсмихна. След това се обърна към Къртни: — Ще донеса чантата ви, мадам.
Тя тръгна след него към конете, като му прошепна:
— Мога ли да й разкажа за него? Той не ми каза… О, за Бога, не зная какво искаше да избегне, като не се показа тук. Но вие знаете, нали?
— Да, зная. И можеш да й кажеш за него. Тя винаги е била на негова страна.
Тези думи разбудиха нейното любопитство и й се прииска да го поразпита, но той я изпревари:
— Ще се погрижа за конете ви, мадам. И смея да се надявам, че ще останете тук известно време.
Тя разбра скрития смисъл на думите му.
— Чандос няма да се върне тук заради мене.
— Толкова ли сте сигурна, мадам?
Той отведе конете. Къртни остана на мястото си с чантата в ръце, докато Маги дойде и я поведе по пътечката към дома й.
— Толкова много ли го обичаш?
— Не — бързо отвърна Къртни е твърд глас, но след малко въздъхна. — Ох, не зная. Да, обичам го, но как бих могла да го обичам и занапред след всичко това, което научих тази нощ? Жестокостите, на които е способен…
— За Бога, мила, какво ти е сторил? — прошепна Маги.
— Не, не на мен. Но той… той си отмъсти на един човек, като първо го е измъчвал, а след това го е убил.
— Той ли ти каза това? — Маги беше слисана.
— Аз знаех за това отпреди Чандос само доуточни, че той го е извършил. И сега е тръгнал да убие още един човек, вероятно и него по същия ужасен начин. Не зная, може би тези хора си заслужават да бъдат наказани. Но да убиваш толкова… толкова жестоко!
— Мъжете вършат ужасни неща, миличка. Само Господ знае защо, но ги вършат. Но поне повечето от тях имат някаква причина за това. Така ли е при твоя човек?
— Не съм съвсем сигурна — тихо отвърна Къртни и й разказа за нападението на индианците преди четири години — Зная, че той има приятели сред команчите. Може би дори живее при тях. Но може ли това да бъде достатъчно основание за такова отвратително насилие? — добави тя накрая.
— Може да е имал съпруга сред тези хора — предположи Маги. — Знаеш, че много от белите си вземат за жени индианки. И ако тази жена е била изнасилена, а след това убита, това обяснява всичко.
Къртни въздъхна. Не беше искала да допусне тази възможност, но Маги можеше да е права. Това обясняваше факта, че Чандос така добре познаваше индианците. Разбира се. Маги правеше само догадки.
— В действителност няма никакво значение дали мога да намеря извинение за това, което е направил, или пък да го разбера — измърмори девойката. — Нямам намерение да го виждам повече.
— И това те прави много нещастна — не, недей да отричаш, девойче. Затова трябва да призная, че съм страшно любопитна да разбера кой е този млад мъж. Можеш ли да ми го опишеш? Изгарям от желание да се сетя за кого говориш.
Къртни сведе поглед към ръцете си, стиснати здраво в скута.
— Чандос е професионален стрелец. И то много добър. Това е едно от нещата, които ме караха да се чувствам толкова сигурно, когато пътувахме заедно. Той е висок и мургав и наистина е доста привлекателен. Косата му е черна, но очите му са светлосини. — Маги не каза нищо и тя продължи: — Не е много разговорлив. Трябва да му вадиш думите с ченгел, ако искаш да чуеш нещо от него.
Маги въздъхна.
— Току-що ми описа поне дузина мъже, които съм виждала да идват и да си отиват от ранчото, скъпа моя.
— Не зная какво друго бих могла да ви кажа… А, да. Соутут каза, че Чандос се е наричал с индианско име, когато е бил тук.
— Е, това стеснява кръга. Тук имаше двама младежи с индиански имена. Единият беше полуиндианец… и, да, той наистина беше синеок.
— Чандос би могъл да мине за полуиндианец, макар да твърди, че не е.
— Е, щом не е, значи… — Маги прекъсна думите си и се намръщи. — Той защо не дойде с тебе дотук?
— Не можеше. Каза, че тук има хора, които не нека да среща. Боя се, че е извършил нещо лошо по тези места. Може би го търсят властите или нещо от този сорт.
— Не ти ли каза нещо повече? — запита Маги, като иначе спокойният и глас беше започнал да звучи по-настойчиво.
Къртни се усмихна смутено.
— Предупреди ме да не ви наричам стара дама. Каза, че сте му ударили такъв шамар за това, че му писнали ушите.
— Боже, Господи! — възкликна Маги.
— Значи знаете за кого говоря? — оживи се Къртни.
— Да, да. Точно в деня, когато му ударих плесницата, станахме приятели. Не беше… лесно да го опознае човек.