— Търсен ли е от закона? — съвсем тихо попита Къртни. Трябваше да знае това.
— Не, освен ако нямаш предвид закона на Флетчър. Младежът не си тръгна оттук с много добри чувства, а и Флетчър, е, и той изрече в яда си някои ужасни неща. И двамата се нагрубиха. Но това беше преди четири години и Флетчър съжалява…
— Преди четири години? — прекъсна я девойката. — Но тогава той беше заедно с команчите.
— Не изглеждаш много щастлива, девойче — отбеляза Маги нежно. — Този, който те доведе дотук, много ли означава за тебе?
Къртни едва се сдържа да не се издаде.
— Той… той ме придружаваше по пътя. Платих му да ме отведе до Уако, но той не поиска да вземе парите нито пък ме заведе до Уако. Вместо това ме доведе до тук, защото каза, че сте му приятелка и че все сте единственият човек наоколо, на когото може да се довери. Искаше да бъде спокоен, че не съм сама. За Бога, та това е смешно! Да се тревожи, след като гледаше как да се отърве от мене! — В гърлото й отново заседна буца. — Той… той просто ме заряза! Бях толкова…
Сълзите й рукнаха и когато Маги подложи рамото си, Къртни се отпусна на него. Чувстваше се неловко, но болката в душата й беше така силна, че не можеше да я потисне.
Къртни знаеше, че Чандос не й е длъжен с нищо, а и беше разбрала, че не е такъв, за какъвто го беше смятала. Все още не можеше да разбере този негов ужасен стремеж към отмъщение. Но независимо от това и въпреки съзнанието, че би се радвала, ако не го види никога повече, нея дълбоко я болеше от това, че е захвърлена и измамена, Господи, колко я болеше!
Маги настани Къртни на дивана — скъпа мебел в стил Чипъндейл, от който девойката по-късно щеше да се възхищава — и й подаде кърпичка с дантела по краищата. Остави младата си гостенка само колкото да светне няколко лампи във всекидневната, след това се върна при нея и я прегърна, докато момичето не се поуспокои малко.
— Ето, вземи — Маги й подаде суха кърпичка. — Винаги съм казвала, че един хубав плач може да направи за организма чудеса. Но не можеш да кажеш това на един мъж, а, Боже мой, наоколо има само мъже. Толкова е хубаво да можеш за разнообразие да се погрижиш майчински за едно момиче.
— Съжалявам за всичко това — рече Къртни, подсмърчайки.
— Не, девойче, не се извинявай. Щом имаш нужда да си поплачеш, значи така трябва. Сега по-добре ли се чувстваш?
— Не съвсем.
Маги я погали по ръката, като й се усмихваше мило.
— Да, тогава той се върна при тях. — Маги спря за момент и сложи ръка на гърдите си. — Боже милостиви, онова нападение, то трябва да е било… Слушай, девойче, неговата майка живееше при команчите. А също и малката му природена сестра, която той обожаваше. Сигурно са убили и двете. Ох, бедното момче.
Къртни пребледня. Майка му и сестра му? Защо не й беше казал? Веднъж беше споменал сестра си; каза, че тя го е нарекла Чандос. Каза още, че ще носи това име, докато приключи с това, което има да върши… за да може тя да спре да плаче и да спи в мир.
Девойката извърна очи към прозореца с навиждащ поглед. Не беше могла да се досети. Онези мъже бяха убили майка му и сестра му. Не можеше дори да си представи какво е преживял. Ами че тя така и не можа да повярва, че нейният баща е мъртъв, а колко страда, за това, че го няма. А Чандос по всяка вероятност беше видял мъртвите им тела…
— Госпожо, аз… Моля ви, не можем ли да говорим за нещо друго? — умолително рече Къртни, усещайки, че сълзите й отново напират.
— Разбира се — отвърна Маги успокояващо. — Имаш ли нещо против да ми разкажеш какво те доведе насам?
— Добре — хвана се за въпроса й девойката. — Тук съм, за да открия баща си. Чандос ми каза, че вие ще знаете дали той живее в Уако. Каза, че познавате всички в града. Господи, та аз дори не ви се представих. Името ми е Къртни Харт.
— Харт? Имаме един д-р Харт в Уако, но…
— Това е той! — извика Къртни и подскочи от вълнение. — Права бях, той е жив! И е тук! Знаех си!
Маги поклати глава малко объркана.
— Не разбирам, девойче. Ела Харт казала на Сю Ан Гибсън, че единствената дъщеря на д-р Харт е загинала при едно нападение на индианците.
Къртни втренчи широко отворени от изненада очи в по-възрастната жена.
— Той е мислил, че съм умряла?
— Да, казал е на Сю Ан, че фермата е била подпалена и е изгоряла цялата до основи, а вие с твоята мащеха сте се били скрили в къщата на фермера.
— Но ние бяхме в плевнята, в една яма за сено.
Маги поклати глава в пълно объркване. Преди да намери какво да каже, Къртни попита:
— А коя е Ела?
— Ами жената на д-р Харт. Ожениха се преди около два месеца.
Девойката седна отново — тази новина бързо я беше отрезвила. Така значи, съпруга. Не, още една съпруга! Не беше честно, просто не беше честно. Никога ли нямаше да може да го има само за себе си, дори само за малко? Беше закъсняла само с няколко месеца и сега вече беше късно!