Отведнъж капакът над нея се отвори и преди да може да си поеме дъх, една груба ръка я сграбчи за косата. Тя стисна очи, за да не гледа как ще я убият. Мислеше, че сигурно ще й прережат гърлото, затова отметна глава назад и откри шията си. Още само секунда, Господи, още само секунда…
Тя продължаваше да стиска очите си, а индианецът искаше да гледа, когато я убива. Другата жена лежеше безчувствена на дъното на дупката, но тази беше в съзнание и цялата трепереше. Девойката не го погледна, дори и когато с всичка сила дръпна косата й и я нави окото ръката си. Знаеше, че й причинява силна болка, но очите й останаха здраво стиснати.
След кратка пауза, в която първоначалният гняв на индианеца леко се притъпи, той започна да разглежда жената пред себе си. Личеше си, че не е тукашна. Дрехите й не бяха от басма или избелял памук, а от фина материя. Кожата й беше недокосвана от слънцето — твърде бяла и нежна за жена или дъщеря на фермер. Усети, че косата й, която стискаше между пръстите си, е мека като коприна. Не беше нито руса, нито кестенява, а някакво съчетание и от двата цвята. Оглеждайки я внимателно, той прецени, че не може да е на повече от четиринайсет години или малко отгоре. Погледът на команча бавно се отмести от момичето и спря върху купчината дрехи, които Кривия пръст беше нахвърлял от каруцата. След това пусна косата й.
Къртни беше прекалено уплашена, за да може да стои със затворени очи повече. Беше минала цяла вечност, а никакво острие не беше докоснало гърлото й, след като онзи я беше пуснал, не знаеше вече какво да очаква. Но когато отвори очи, тя едва не припадна. Никога не беше виждала по-страшна гледка от индианеца пред себе си.
Косата му беше дълга и черна като катран, сплетена на две плитки. Голите му гърди бяха нашарени с боя, която имаше цвета на прясна кръв. Лицето му беше боядисано в различни цветове, които го разделяха на четири части и скриваха чертите му. Но най-много я поразиха очите на индианеца, които бяха втренчени в нейните. За разлика от целия му вид те не издаваха заплаха.
Къртни видя, че очите му се отделиха от нея и после отново я погледнаха. Превъзмогвайки страха си, тя го огледа по-подробно. Но погледът й не стигна по-далече от ръката му, която държеше нож, насочен към нея.
Команчът забеляза как при вида на ножа очите на момичето, които бяха като на котка, се разширяват и то изгуби съзнание. Той презрително изсумтя, когато тялото и се свлече до това на другата жена. Тези глупави жени от изток! Даже не носеха никакво оръжие.
Той въздъхна. Колебаеше се. С тези закръглени бебешки бузи тя приличаше много на сестра му. Не можеше да я убие.
Тихо притвори капака на сандъка и се отправи навън, като направи знак на Кривия пръст, че няма какво повече да си губят времето тук.
5.
Елрой Брауър проклинаше съдбата си, която му беше скроила такъв номер — да отиде в Уичита точно в деня, когато там беше Бил Чапман. Знаеше, че ще умре. Но кога точно? Той и неговите похитители бяха на няколко мили от фермата му. Бяха яздили непрекъснато на север по следите на Чапман и спряха чак по пладне.
Когато фермерът разбра какво се канеха да правят с него, започна така яростно се съпротивлява, че трябваше всички индианци да се хвърлят отгоре му, за да го усмирят. Скоро след това той стоеше със свалени дрехи върху горещата земя, вързан на един кол и усещаше как онези части от тялото му, които никога не бяха виждали слънце, бавно се напичат от палещите лъчи на ранния следобед.
Проклетите диваци бяха насядали около него и наблюдаваха как се изпотява. През няколко секунди един от тях почукваше е пръчка пречупеното стебло на стрелата, която стърчеше от бедрото му, и болката пронизваше цялото му тяло като вълна, която нямаше време да се оттегли до следващото почукване.
Той знаеше какво искат, беше го разбрал още във фермата, щом му показаха тримата убити мъже. На няколко пъти вдигаха два пръста, посочваха към него и след това към трите тела, като го бяха накарали ясно да разбере какво искат да му кажат. Те знаеха, че двама от мъжете, които бяха участвали в избиването на индианците, са във фермата, и знаеха, че той е единият от тях.
Елрой се опита да ги убеди, че не е от тези, които търсят. Та нали имаше още две тела, откъде можеха да са сигурни? Но те не му повярваха и всеки път, когато не получаваха отговора, който искаха да чуят, го порязваха с ножовете си.
Направили му бяха вече половин дузина малки рани, когато посочи тялото на Питър. Какво значение имаше. Момчето вече беше мъртво и нямаше повече да страда Брауър обаче страдаше, като гледаше какво, правят с тялото на неговия ратай. Той повърна върху себе си, когато индианците кастрираха трупа и напъхаха отрязаното парче плът в устата на Питър, а след това зашиха устните. Посланието щеше да бъде ясно за всеки, който намери осакатеното тяло на момчето. Само Елрой щеше да знае, че това не е било направено, докато то не е било още живо.