За миг мъжът загуби присъствие на духа. Чертите на лицето му се изкривиха от болка и сякаш отведнъж се състари. Но след малко той се съвзе и изразът му стана твърд и студен.
— Кейн каза ли ви, че майка му е мъртва? — попита той Къртни.
Искаше й се да му вдъхне малко надежда. Не беше сигурна защо, но имаше желание да го направи. Питаше се на какво се дължи това. Първото й впечатление за него беше, че е корав човек. За Бога, както изглежда, дори и синът му не го харесваше. Но въпреки това…
— Чандос нито веднъж не спомена нещо за майка си пред мене — не скри истината девойката. — Знам, че е имало масово избиване на индианци. Видях, че Чандос си тръгна с оцелелите команчи след клането във фермата, където бях. Този ден той ми пощади живота, и то когато почти всички останали бяха избити. Това, което е направил на фермера, който е участвал в избиването на индианците, е било ужасно. Но ако майка му е била изна… убита, поне ми става ясно какво го е накарало да го направи. — Тя спря за момент и след малко каза внимателно: — Но ако искате от мене доказателство, че майка му е мъртва, не мога да ви дам такова. Ще трябва да попитате Чандос.
— Къде е той?
— Не мога да ви кажа.
— Не можете или не искате да ми кажете? — настоя той.
— Няма да ви кажа — отзивчивостта й се беше сменила с войнственост. — Не ви познавам, господин Стратън. Но знам, че Чандос не искаше да ви види. При това положение на нещата защо трябва да ви казвам къде можете да го откриете?
— Много сте му вярна, нали? — изръмжа той. Не беше свикнат някой да му се противопоставя. — Но тогава нека да ви напомня, млада госпожице, под чий покрив сте.
— В такъв случай си тръгвам — рязко отвърна Къртни. Тя се надигна, като помъкна и одеялото със себе си, за да се прикрие.
— Седнете, дявол да го вземе!
— Няма.
Моментната тишина беше нарушена от мекия смях на Маги.
— Мисля, че ще е по-добре, ако смениш тактиката, Флетчър. През последния месец девойчето е било в компанията на сина ти. Той я е заразил с дръзкото си поведение — поне по отношение на тебе.
Флетчър изгледа Маги навъсено. Но същото направи и Къртни. Маги въздъхна драматично и се изправи.
— Флетчър Стратън, бях започнала да си мисля, че един стар чешит като тебе ще може да се поучи от грешките си — каза тя строго. — Нали вече мина по този път? Не съм ли те чувала да казваш стотици пъти, че ще се промениш, ако ти се удаде възможност? Е, може и да имаш тази възможност, но от това, което виждам, ти отново правиш същите грешки. Вече сбърка. Вместо да поразпиташ девойчето, като й обясниш от какво голямо значение за тебе е да чуеш нещо за Кейн, ти се държиш грубо с нея. Защо изобщо е длъжна да разговаря с тебе? Тя само остана тук да пренощува, при това бих добавила — под моя покрив, не е зависима от тебе, Флетчър, така че защо изобщо е длъжна да отговаря на въпросите ти? На нейно място аз не бих го направила.
След като каза какво мисли. Мат излезе от стаята. Настъпи тишина, за която беше слабо да се каже, че е неловка. Къртни отново седна на дивана. Започваше да се чувства неудобно от това, че е изпуснала нервите си. В края на краищата този човек беше бащата на нейния любим. Всеки от тях искаше да научи от другия нещо повече за Чандос.
— Съжалявам — започна тя и се усмихна, тъй като и Флетчър произнесе същите думи едновременно с нея. — Предполагам, че можем да започнем отначало, господин Стратън. Бихте ли ми казал защо Чандос не иска да идва тук?
— Чандос — изсумтя той неодобрително. — Дявол да го вземе, извинете госпожице, но това момче е готово да се нарича по всякакъв начин, само не и така, както аз съм го нарекъл. Докато беше тук, не би се обърнал, ако му кажеш Кейн. Можете да му викнете както и да е, дори „хей, ти“, и тогава поне ще ви погледне. Но ако се обърнете към него с истинското му име, няма да ви обърне никакво внимание.
— Не ме молете да го наричам Кейн — твърдо каза Къртни. — За мене той е Чандос, просто Чандос.
— Добре де, добре — тихо промърмори Флетчър. — Но и вие не ме молете да го наричам Чандос.
— Няма — леко се усмихна девойката.
— Та за това, което ме попитахте — започна той, като придърпа един стол и седна. — Не е за чудене, че Кейн не е искал да знам, че е наблизо Когато изчезна преди четири години, аз пратих мои хора след него да го върнат. Те, разбира се, така и не можаха да го хванат Мисля, че той се подигра с тях, като ги води за носа близо три седмици, преди да му омръзне и да скрие следите си, прав е да си мисли, че пак бих се опитал да го задържа тук, затова не е искал никой да знае, че е наоколо.