— Боже мой… Къртни?
— Татко! — извика тя.
Тя се втурна към него и се хвърли в обятията му. И когато ръцете му я прегърнаха, девойката изпита такава радост, каквато не си беше представяла, че може да съществува на този свят. Колко пъти беше копняла за тази прегръдка!
Измина доста време, преди Едуард да я откъсне от себе си и да я погледне. Ръцете му докоснаха лицето й и изтриха сълзите от него. Неговото лице също беше обляно в сълзи и в този момент Къртни разбра, че той наистина я обича. Винаги я беше обичал. Само собствените й съмнения бяха правили нещата да изглеждат по-различно. За Бога, какво глупаво дете е била, колко е била погълната от страданието си, че да не може да види това, което винаги го е имало между тях.
— Къртни? — прошепна той. — Но как е възможно? Мислех, че си мъртва.
— Зная, татко.
— Индианците не те бяха взели със себе си. Видях ги, когато си тръгваха, но с тях беше само фермерът.
— Бях в плевнята.
— Но аз те търсих там. Виках те, докато останах без глас.
— Не си погледнал в сандъка за сено — в гласа й нямаше никакъв укор. Просто му съобщаваше как е било.
— Не, разбира се. Та тя не беше толкова голяма, че в нея да се скрие… Боже мой, как стана това?
— Господин Брауър беше изкопал дупка отдолу. Направил я е заради жена си. Той беше в плевнята, когато индианците ни нападнаха, и ни каза да се скрием там. А после и двете със Сара сме припаднали. Предполагам, че затова не сме те чули да викаш.
В следващия миг той проумя значението на думите й.
— Сара също ли е жива?
Къртни кимна.
— При това е омъжена отново.
Тя му обясни, че всички са го мислели за пленен и са сметнати, че е невъзможно да е оцелял. Каза му, че тя никога, ама никога не е преставала да се надява и след това набързо му разказа какво е станало с нея и Сара през последните четири години и как е видяла снимката му в един стар вестник.
— Сара ми заяви, че съм луда, но да си кажем правичката, мисля, че по-скоро не й се искаше да повярва, че това си ти. Предпочита да е жена на Хари.
— Аз също се ожених отново, Къртни.
— Зная. Миналата нощ бях в Бар Ем при Маргарет Роули. Тя ми каза за Ела.
Без да отмества ръце от раменете на дъщеря си, Едуард погледна през прозореца с премрежен поглед.
— Мили Боже, сега имам две жени! Ще трябва някак си да разреша този въпрос.
— И Сара има двама мъже — каза Къртни и се засмя. — Но съм сигурна, че тя повече ще предпочете едно анулиране на брака ви, отколкото два развода, не мислиш ли?
— Мога само да се надявам нещата да се уредят по този начин.
— Татко, защо си тръгна от фермата? Ти беше ранен, защо не изчака там за помощ?
— Не можех да го понеса, мила. Мислех, че си загинала в онази горяща къща. Трябваше да се махна от там. Знам, че не е било правилно да постъпвам така, но тогава съвсем не разсъждавах с главата си. Дори не взех кон, което говори в какво състояние съм бил. Довлякох се до реката и след това съм изгубил съзнание. Намерили са ме един проповедник и семейството му. Бяхме вече в Индианската територия, когато главата ми се проясни достатъчно, за да осъзная, че те ме водят в Тексас.
— Значи така дойде в Уако?
— Да. Опитах се да забравя. Подредих някак живота си. Тук има добри хора. — Той млъкна ненадейно и след това попита: — Как стана така, че си останала в Бар Ем миналата нощ, вместо да дойдеш направо в града?
— Заради Чандос…
— Чандос ли? Що за име е това?
Името, което ще нося, докато не приключа с това, което трябва да направи.
— Това е името, с което го е нарекла сестра му. Всъщност той е син на Флетчър Стратън, или по-скоро неговият отхвърлен син. Трудно ми е да ти обясня всичко за Чандос, татко.
— Кажи ми тогава как дойде тук от Канзас?
— Чандос ме доведе.
— Той те е довел? — възкликна баща й и тя поклати глава — Пътувала си сама с него?
Шокираният му израз беше явно доказателство, че той не се е отказал от моралните си принципи, които навремето го бяха накарали ла се ожени за своята икономка. За своя изненада. Къртни усети, че се ядоса от тази реакция на баща си.
— Татко, погледни ме. Вече не съм дете. Достатъчно съм голяма, за да решавам за себе си. И ако съм избрала да пътувам сама с един мъж, значи така с трябвало, защото това беше единственият начин да стигна дотук. Така или иначе вече не можем да върнем нещата назад — каза тя приглушено. — Аз съм вече тук.
— Но всичко ли беше наред по време на пътя?
— Чандос беше до мене. Той не позволи да ми се случи нищо лошо.
— Нямах… това предвид.
— О, татко! — въздъхна Къртни.
— Татко? — откъм вратата долетя възглас на удивление. — Мислех, че си имал само една дъщеря, Клуард.
Това неочаквано прекъсване на разговора им дойде тъкмо навреме, Къртни вече се боеше, че баща й ще приеме ролята на разгневен родител и ще се настрои против Чандос. Но тя не беше онова боязливо същество отпреди четири години. Нямаше намерение да се чувства виновна за нещо, за което изобщо не съжаляваше. И все пак това не беше начинът, по който да възстанови връзката с баща си.
И макар че съвсем малко й оставаше да намрази жената, която стоеше на вратата на стаята, Кърши пристъпи към нея и й протегна ръка.
— Вие трябва да сте Ела — каза тя с топла усмивка. — Да, той има само една дъщеря — и това съм аз, жива и в добро здраве, както виждате. Но аз ще го оставя да ви разкаже всичко. Оставих си багажа на верандата и ако госпожа Менинг би ми показала стаята…
Тя използва момента, за да се промъкне покрай учудената Ела и да излезе от стаята, когато баща й я спря и се обърна към нея с леко заплашителна нотка в гласа:
— По-късно ще продължим този разговор, Къртни.
— Щом трябва — опита се да отвърне тя бодро. — Но наистина бих искала да поспя. А и предполагам, че Ела не разполага с много време или училищните занимания за днес приключиха?
— Не, не, трябва да се връщам.
Преди да излезе от стаята, девойката отново се усмихна на обърканата жена. След като затвори вратата зад себе си, Къртни се облегна на стената и затвори очи. Гласовете им се чуваха. Баща й обясняваше на Ела какво се беше случило, а тя не криеше колко се радва за него.
Ела беше твърде млада и хубава. Къртни не очакваше, че съпругата на баща й ще бъде само около двайсет и пет годишна. Тя имаше ярко червена коса и зелени очи, което беше изключително привлекателна комбинация. Ела определено не приличаше на нито една от учителките, които девойката познаваше.
Вероятно баща й обичаше новата си съпруга. И те едва ли имаха нужда от объркването, което Къртни щеше да внесе в живота им.
Тя въздъхна, отлепи се от стената и отиде да вземе чантата си.