— Чандос беше до мене. Той не позволи да ми се случи нищо лошо.
— Нямах… това предвид.
— О, татко! — въздъхна Къртни.
— Татко? — откъм вратата долетя възглас на удивление. — Мислех, че си имал само една дъщеря, Клуард.
Това неочаквано прекъсване на разговора им дойде тъкмо навреме, Къртни вече се боеше, че баща й ще приеме ролята на разгневен родител и ще се настрои против Чандос. Но тя не беше онова боязливо същество отпреди четири години. Нямаше намерение да се чувства виновна за нещо, за което изобщо не съжаляваше. И все пак това не беше начинът, по който да възстанови връзката с баща си.
И макар че съвсем малко й оставаше да намрази жената, която стоеше на вратата на стаята, Кърши пристъпи към нея и й протегна ръка.
— Вие трябва да сте Ела — каза тя с топла усмивка. — Да, той има само една дъщеря — и това съм аз, жива и в добро здраве, както виждате. Но аз ще го оставя да ви разкаже всичко. Оставих си багажа на верандата и ако госпожа Менинг би ми показала стаята…
Тя използва момента, за да се промъкне покрай учудената Ела и да излезе от стаята, когато баща й я спря и се обърна към нея с леко заплашителна нотка в гласа:
— По-късно ще продължим този разговор, Къртни.
— Щом трябва — опита се да отвърне тя бодро. — Но наистина бих искала да поспя. А и предполагам, че Ела не разполага с много време или училищните занимания за днес приключиха?
— Не, не, трябва да се връщам.
Преди да излезе от стаята, девойката отново се усмихна на обърканата жена. След като затвори вратата зад себе си, Къртни се облегна на стената и затвори очи. Гласовете им се чуваха. Баща й обясняваше на Ела какво се беше случило, а тя не криеше колко се радва за него.
Ела беше твърде млада и хубава. Къртни не очакваше, че съпругата на баща й ще бъде само около двайсет и пет годишна. Тя имаше ярко червена коса и зелени очи, което беше изключително привлекателна комбинация. Ела определено не приличаше на нито една от учителките, които девойката познаваше.
Вероятно баща й обичаше новата си съпруга. И те едва ли имаха нужда от объркването, което Къртни щеше да внесе в живота им.
Тя въздъхна, отлепи се от стената и отиде да вземе чантата си.
42.
С хитри увъртания, на които не беше подозирала, че е способна, Къртни успя да отложи разговора за Чандос в продължение на няколко дни. Отвличаше вниманието на баща си от тази тема, като го разпитваше за живота му в Уако, за това как е срещнал Ела и така нататък. През цялото време той беше зает с пациентите си — колко позната й беше тази картина, — така че тя го виждаше само късно следобед и вечер, но често дори и по това време го викаха при някой болен.
След като поопозна Ела малко повече, девойката откри, че наистина я харесва. Разликата между нея и Сара беше от земята до небето. Но и Ела беше заета в училището и Къртни оставаше сама през по-голямата част от деня.
Не след дълго усети, че започва да й дотяга. Помисли си дали да не помоли да изпълнява някои от задълженията на госпожа Менинг. В края на краищата поддържането на къщата беше напълно по нейните сили. Но една сутрин госпожа Менинг и разказа за себе си и девойката разбра, колко е щастлива, че работи за семейство Харт.
Няколко дни помагаше на баща си. Той беше доволен. Къртни винаги беше искала да върши това, но досега не беше имала възможност да разбере колко изтощителна можеше да бъде тази работа. Беше твърде състрадателна, не можеше да прикрива чувствата си. При вида на едно сакато дете тя съвсем се разстрои и престана да ходи в кабинета на баща си.
На десетия ден от пристигането си тя реши, че е време да си върви. И не само защото се чувстваше напълно безполезна в тази къща. Флетчър Стратън се беше оказал прав. Усещаше, че по някакъв начин се натрапва на баща си и Ела. Те и така имаха съвсем малко време, за да са заедно, а сега бяха принудени да го делят и с нея. Техният брак беше още в началото си, така че нейното присъствие често ги караше да се чувстват неловко.
Но най-ужасно беше през нощта. Стаята на Едуард и Ема беше до нейната и тя ги чуваше да си говорят тихичко и да се любят след това. На сутринта се изчервяваше, когато ги видеше, и това я измъчваше. Слагаше възглавницата върху главата си, но дори и това не помагаше. Положението нямаше как да се промени, защото имаше само три спални и в третата живееше госпожа Менинг.
Това бяха причините, които я караха да се махне от тук, или поне тя си мислеше така. Но истината беше, че Чандос страшно й липсваше и това я караше да страда ужасно, а не можеше да се преструва, че не е така.
Каза на баща си, че има намерение да отиде да навести Меги за няколко дни, но твърдото й намерение беше да си издейства някаква работа при Флетчър Стратън. В толкова голямо ранчо все щеше да се намери нещо за вършене и за нея.