Флетчър се зарадва, когато тя пристигна и му каза какво иска. Тя знаеше, че реакцията му ще бъде такава. Вече не се налагаше да изпраща хора да наблюдават къщата на баща й ден след ден.
Трябваше да намери достатъчно смелост и да каже на баща си, че в края на краищата не смята да остана в къщата му. Това щеше да го разочарова. Щеше да й възрази, че няма нужда да работи и да й припомни, че толкова дълго са били разделени. Но тя щеше да му припомни, че ще могат да се виждат, при това толкова често, колкото пожелаят. Щеше да бъде само на четири мили от него.
Да, щеше да му каже всичко това, но истината беше другаде — тя искаше да остане в ранчото, защото се беше хванала като удавник за сламка твърдото убеждение на Стратън, че Чандос ще се върне заради нея. Сега тази надежда й беше по-необходима от всичко друго.
В деня на пристигането й в Бар Ем Флетчър я покани на вечеря. Беше й приятно — домакинът й полагаше всички усилия, за да я накара да се почувства у дома си. Меги и Соутут също вечеряха с тях и всички се надпреварваха да дават предложения за това какво би могла да върши в ранчото. Предложиха й да състави каталог на книгите от библиотеката на Флетчър, да боядиса тапетите в голямата къща, та даже да дава имена на новородените телета. При това Соутут едва не се задави, когато Стратън изруга и каза, че в неговото ранчо всяко теленце може да бъде кръщавано само от него.
След вечерята се отдадоха на нежни спомени Меги им разказа как Флетчър я е открил в Галвестън. От дълго време си търсел икономка и като видял Меги, разбрал, че това е жената, от която има нужда. Но точно тогава Меги нямала никакво намерение да отива в Тексас, а възнамерявала да се премести в Ню Хемпшир при сестра си.
Флетчър й обещал, че ще може да управлява домакинството му, както намери за добре, и тъй като знаела, че при сестра й едва ли ще й се удаде такава възможност, решила да приеме, Флетчър обаче твърдеше, че тя не се е съгласявала, докато не й обещал собствена къщичка като тази, която била оставила в Англия. Той удържал на думата си — какво друго му оставало. Тя получила съвсем същата къщичка и превозила през целия път оттам до Тексас всичките неща, които носела от старата си родина, всичките неща!
През смях Соутут разказа как той и Флетчър се срещнали преди петнайсет години. Случило се така, че една нощ и двамата били в равнините и всеки от тях мислел, че другият е индианец. Нощта била непрогледна и се ориентирали само по шумовете. Не можели да определят какво имат срещу себе си, животно или индианец. Прекарали в напрежение цялата нощ, без да могат да мигнат, а в същност лежали само на двайсет крачки един от друг. На сутринта се видели и добре се посмели над страховете си.
Тази вечер Къртни си легна с приятното чувство, че от доста време не е прекарвала по-добре. Тези хора бяха близки на Чандос и тя изпитваше нужда да е с тях. Е, може би не бяха съвсем близки. Той не допускаше никого много близо до себе си. Но те и тримата го обичаха и никой от тях нямаше да й каже, че той не й подхожда, както със сигурност би направил баща й, ако знаеше, че е влюбена в един стрелец.
Прозорецът на стаята й беше отворен и пердетата се полюляха от лекия ветрец. Къртни се обърна в леглото и сънливо се протегна. В следващия миг дъхът й секна от изненада, когато една ръка запуши устата й и тя усети, че върху нея се стовари нещо тежко, което я притисна така, че не можеше да помръдне. Но този път пистолетът й не беше под възглавницата. Смяташе, че в къщата на Стратън ще бъде в пипна безопасност.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Гласът беше груб и гневен, но за нея това беше най-сладкият звук, които някога беше чувала. Опита се да каже нещо, но той не отмести ръката си.
— Едва не съсипах коня си от изтощение, за да стигна дотук и откривам, че не си там, където трябваше да бъдеш. А преди малко почти изкарах акъла на Меги, като мислех, че си отишла да спиш при нея. Но не, ти си тук, в проклетата къща, където дадох дума да не стъпя никога. Сигурно съм откачил! Какво търсиш тук, но дяволите?
Къртни раздвижи главата си, като се опита да отмести ръката му. Защо продължаваше да й затиска устата? Ви трябвало да му е ясно, че няма да вика, че е много радостна от това, че го вижда. Но не, той май не разбираше. Мислеше, че е избягала от него. Беше се опитал да я настрои против себе си и навярно смяташе, че е успял. Тогава какво търсеше той тук?
Чандос опря челото си в нейното и въздъхна. Явно ядът му беше попреминал, Какво правеше тук? — отново се запита тя.