Чандос сякаш прочете мислите й.
— Не можех да оставя нещата така. Трябваше да видя дали всичко при теб е наред и дали всичко се е уредило така, както искаше. Но очевидно не е, щом вместо да отидеш при баща си, си дошла в Бар Ем. Знам, че баща ти е там. Видях и него, и къщата му, и жена му. Какво стана, Котешки очи? Разсърдила си се, че се е оженил отново? Само кимни с глава — „да“ или „не“?
Къртни не го послуша. Нямаше да го остави да се измъкне така, без нищо да са си казали. Тя силно захапа ръката му.
— Ох! — изръмжа той и се отдръпна.
— Така ти се пада, Чандос! — рязко каза девойката. — Какво си мислиш, че правиш, като не ме оставяш да отговарям на въпросите ти? — Тя седна в леглото и продължи: — Ако си дошъл единствено да видиш дали съм добре, то можеш веднага да си вървиш! — Тя стана от леглото, но в следващия миг сграбчи ръката му и изпъшка: — да не си посмял да го направиш.
Той не помръдна от мястото си. Запали клечка кибрит и откри, че лампата е до леглото й. Тя не откъсна поглед от него, докато палеше фитила. Изглеждаше ужасно — тъмните му дрехи бяха целите в прах, около очите му имаше тъмни сенки. Беше небръснат. Приличаше по-скоро на опасен убиец, но на нея и беше хубаво да го гледа.
Чандос се обърна и Къртни усети, че й прималява от погледа на неговите бледосини очи. Беше облечена в обикновена бяла памучна нощница, която купиха двете с Ела. На фона на бялата материя златистият и тен се открояваше повече, а очите й бяха малко по-тъмни от кожата. Косата й с цвят на мед, изпъстрена със златни кичури, беше разпусната по раменете й.
— Как успя да се разхубавиш толкова?
— Може би така ти изглежда, защото отдавна не си ме виждал — тя се опита да скрие смущението си.
— Може би.
Двамата и не помислиха, че десет дни не са кой знае колко дълъг срок. Но за това време и той, и тя се бяха и измъчвали ужасно и затова сега им се струваше, че е минала цяла вечност.
— Мислех си, че никога няма да те видя отново тихо каза тя.
— И аз си мислех същото. — Той приседна на леглото, като я накара да се отмести малко. — След като напуснах Сан Антонио, имах твърдото намерение да тръгна за Мексико. Но ми трябваше да яздя само един ден, за да реша да се върна обратно.
Тя се надяваше, че сега ще й признае любовта си. Но Чандос като че ли се сърдеше на себе си, задето се е върнал противно на волята си. Почувства се разочарована и излъгана.
— Защо се върна тогава? — попита го тя — Ако пак ми кажеш, че е само за да се увериш, че съм добре, ще те ударя!
Той се подсмихна.
— След начина, по който се разделихме, не очаквах, че ще приемеш някаква друга причина.
— Ами, опитай все пак.
— Не можех да оставя нещата така. Котешки очи — рече просто той, като я гледаше открито. — Мислех, че ще мога. Мислех си, че ако ме намразиш, това ще бъде достатъчно, за да се отдръпна от тебе. Но не се получи. Няма сила, която да може да ме задържи на разстояние от тебе.
Надеждата й се върна.
— Толкова ли е лошо това?
— А не е ли? Едва ли си искала да ме видиш пак.
Знаеше, че се надява тя да започне да го разубеждава, но след всичко, на което я беше подложил, реши, че нима да го остави да се отърве така лесно.
— Щом вярваш в това, което казваш, учудвам се, че си имал нахалството да дойдеш при мене.
— И аз се чудя. — Чандос смръщи вежди. — Но, както ти казах трябва да съм откачил съвсем. Да дойда тук, точно в тази къща! — Той махна с ръка.
— За Бога, държиш се така, сякаш това място е някакъв затвор — дръзко му отвърна девойката. — Никой няма да те задържа тук насила, а най-малко от всички — твоят баща.
Той замръзна. Лицето му помръкна още повече.
— Значи си разбрала?
— Да. И не виждам защо не си могъл да ми кажеш. Трябва да си знаел, че няма начин да не чуя нещо за непокорния Кейн Стратън.
— Не бързай да си правиш и изводи от това, което си чула, котенце. Знаеш единствено гледната точка на стареца.
— Е, нека тогава чуя и твоята.
Чандос повдигна рамене.
— Той си мислеше, че ме държи в ръцете си, че аз ще се подмамя по всичко, което ми предлагаше, само и само за да остана. По този начин искаше да ме накаже за греховете на майка ми, която беше предпочела да живее при команчите, вместо да остане при него. Прехвърли върху мене цялата си омраза и огорчение, а след това се питаше защо в отговор получава само презрение. — Той поклати замислено глава.
— Сигурен ли си, че всичко е било точно така? Майка ти трябва да се е чувствала засегната от това, че Флетчър не й е дал друга възможност, и нейното отношение към него е повлияло и върху тебе. В края на краищата, ти си бил все още дете. Така че може би поведението на баща ти е било просто реакция на начина, по който вие с майка ти сте се отнасяли към него.