— Товарът ви е, здраве му кажи — обади се единият; — не съм аз този, който би трябвало да ви учи какво да правите, но на ваше място не бих помъкнал тази палатка.
— Нечувано! — възкликна Мерцедес и плесна ръце с предвзет ужас — Че как, за бога, бих могла да мина без палатка?
— Сега е пролет и няма да има вече студове — отговори мъжът.
Тя решително поклати глава и Чарлз и Хал струпаха всичко, което оставаше, върху заприличалия на планина товар.
— И вие мислите, че ще тръгне? — попита един от мъжете.
— Защо пък да не тръгне? — възрази доста рязко Чарлз.
— О, няма значение, няма значение — побърза кротко да каже попиталият. — Само се чудех, нищо друго. Изглежда ми малко нещо претоварена.
Чарлз се обърна гърбом и колкото можа, стегна ремъците, но това беше съвсем недостатъчно.
— Е, разбира се, за кучетата ще бъде разходка да припкат цял ден с тази грамада зад тях — присъедини се друг от мъжете.
— Естествено — каза със смразяваща учтивост Хал, хвана управляващия прът с едната си ръка и размаха бича с другата. — Мъш! — извика той. — Хайде, мъш!
Кучетата опънаха тегличите, напрегнаха се за няколко мига и се отпуснаха. Те не бяха в състояние да помръднат шейната.
— Мързеливи гадини, ще им дам да разберат — закрещя Хал и замахна да ги удари с бича.
— О, Хал, недей! — с вик се намеси Мерцедес, сграбчи бича и го изтръгна от ръката му. — Бедничките ми! Сега трябва да ми обещаеш, че няма да бъдеш груб с тях през цялото пътуване, иначе няма да мръдна нито крачка напред.
— Много разбираш ти от кучета! — хапливо отвърна брат й. — Няма защо да ми се бъркаш. Казвам ти, че са мързеливи и ако не ги биеш, не можеш ги накара на работа. Такива са си. Питай, когото искаш. Питай един от тези хора.
Мерцедес ги изгледа умолително и на красивото й лице се изписа безкрайно отвращение, породено от гледката на страданието.
— Ако искате да знаете, те едва се държат на крака — отговори един от мъжете. — На тях душа не им е останала, ето какво им има. Те имат нужда от почивка.
— Никаква почивка, тяхната мамица — изпсува голобрадият още Хал и Мерцедес изохка, огорчена и обидена от псувнята.
Но тя държеше на своя род и побърза да защити брат си.
— Не му обръщай внимание на тоя — подчертано му каза тя. — Нали ти караш кучетата, ще правиш с тях, каквото смяташ за най-добре.
Бичът на Хал отново се стовари върху кучетата. Те опънаха тегличите, забиха крака в утъпкания сняг, приведоха се ниско до земята и се напрегнаха с всички сили. Шейната ги задържаше като котва. След два опита те спряха задъхани. Бичът бясно засвистя и Мерцедес се намеси отново. Със сълзи на очи тя се хвърли на колене пред Бък й ръцете и се обвиха около врата му.
— Бедничките, бедничките ми! — жалостиво изплака тя. — Защо не се понапънете? Тогава няма да ви бият.
Бък не я харесваше, но се чувствуваше твърде нещастен, за да й се противопостави, и прие прегръдката като част от теглата през този нещастен ден.
Един от наблюдаващите мъже, който досега бе стискал зъби, за да не ги наругае, изведнъж заговори:
— Не че ме е грижа какво ще стане с вас, но зарад кучетата искам да ви кажа само едно: можете много да им помогнете, ако откъртите шейната. Плазовете са замръзнали. Наблегнете управляващия прът с цялата си тежест наляво и надясно и я откъртете.
Те се опитаха за трети път, но сега Хал се вслуша в съвета и откърти плазовете, които бяха замръзнали на снега. Претоварената и накамарена шейна бавно запълзя напред; Бък и другарите му отчаяно се напъваха под град от удари. След стотина крачки пътеката правеше завой и стръмно се спускаше към главната улица. Само един опитен човек би могъл да опази претрупаната шейна от катурване, а Хал не беше такъв. На завоя шейната се преобърна и понеже товарът беше стегнат много хлабаво, половината се разпиля. Кучетата не се и опитаха да спрат. Олекналата шейна подскачаше зад тях, обърната настрана. Те бяха ядосани от лошите обноски и от прекомерния товар. Бък беше вбесен. Той хукна да тича и целият впряг го последва. Хал закрещя: „Хоу! Хоу!“, но те не му обръщаха внимание. Той се спъна и се просна на земята. Преобърнатата шейна мина през него и кучетата се понесоха по улицата и за удоволствието на цял Скагуей продължаваха да разпиляват остатъка от снаряжението по главната му улица.
Благодушни граждани хванаха кучетата и събраха разпиляното имущество. Заловиха се да дават и съвети. Два пъти по-малко товар и два пъти повече кучета, ако искат изобщо да стигнат в Доусън — ето какво им се каза. Хал, сестра му и зет му, щат не щат, изслушаха съветите, опънаха палатката и се заеха да преглеждат снаряжението си. Те струпаха настрана разни консерви, което разсмя хората, защото на Дългата пъртина за консерви може само да се мечтае.