— Я си кажи направо какво ти се върти в главата! Нима намираш за подозрително, че Новородените имат по-уредени и красиви помещения от нас? Забелязах, че през по-голямата част от вечерта гледаше разсеяно и тъповато, както всъщност си гледаш обикновено — тя не понечи да се нацупи при тези думи. — Но после нещо стана. Обясни ми какво се случи, Триксия. Какво нередно забеляза?
Той се отблъсна от тавана и се насочи към дивана край стената, където седеше тя.
— Имаше… Забелязах няколко наглед дребни подробности… — Триксия се протегна, за да го хване за ръката. — Известно ти е, че притежавам усет за езиците. — Тя отново бегло се усмихна. — Техният диалект несе толкова се доближава до вашия стандартен език, че е очевидно как са го скалъпили, ровейки из мрежата на Чуенг Хо.
— Сигурно. И това напълно им подхожда. Те са млада култура, която трудно се съвзема след упадъка на своите предшественици.
„Само това оставаше — да започна да се застъпвам за тях.“ Предложението на Новородените беше съвсем разумно, дори можеше да се приеме за щедро. Но подобна оферта обикновено караше всеки опитен търговец да застане нащрек. Триксия обаче беше усетила нещо друго, което я тревожеше.
— Когато двете страни използват един и същи език, те трудно съумяват да прикрият своите задни мисли и тайни намерения. Долових няколко откровено авторитарни обрати на речта у нашите партньори и те съвсем не изглеждаха като лапсуси. За Новородените е в реда на нещата да притежават хора, Езр.
— Искаш да кажеш, че имат роби, така ли? Не забравяй, че принадлежат към високо развита в техническо отношение цивилизация, Триксия. А от такива хора не стават добри роби. Ако не са готови да се подчиняват безпрекословно, всичко отива по дяволите.
Тя внезапно сви дланта си в юмрук. Не беше гневен жест, нито шеговита закана, а израз на решителност, каквато не беше забелязвал у нея до този момент.
— Така е, но ние все още не сме наясно с всичките им номера. Засега можем да твърдим със сигурност, че играят грубо. Цяла вечер слушах оня младеж с червеникаворусата коса до теб и двойката, която седеше от дясната ми страна. Думата „търговия“ не им идва лесно на езика. По им прилягат изрази като „експлоатация“ — това е единственият тип взаимоотношения, каквито според тях можем да установим с Паяците.
— Хм.
Такава си беше Триксия — забелязваше неща, които обикновено убягваха на останалите. Понякога изглеждаха съвсем тривиални, дори след като му ги разтълкуваше. Но в повечето случаи обясненията й приличаха на ярък лъч светлина и разкриваха неподозирани връзки и отношения.
— Кой знае, Триксия! Известно ти е, че и ние от Чуенг Хо можем да бъдем доста, хм… арогантни, когато няма опасност да ни чуе някой Клиент.
Триксия отклони очи и се загледа в необичайните и малко старомодни стаи на своя роден дом на Триланд, където живееха родителите й.
— Арогантността на Чуенг Хо обърна моя свят с главата надолу, Езр. Вашият капитан Парк разкрепости учебната ни система, отвори вратите на Департамента по горите… А това беше само един от страничните ефекти.
— Никого не сме насилвали…
— Знам, че вие никого насилвате. Департаментът искаше да има дял в тази мисия, а доставката на определени продукти беше цената да ни приемете в експедицията — тя се усмихна особено. — Не мисли, че се оплаквам, Езр. Ако не беше арогантността на Чуенг Хо, аз никога нямаше да бъда пропусната през ситото на Департамента, нямаше да защитя докторат и сега да съм тук с теб. Чуенг Хо наистина са изнудвачи, но вие сте възможно най-доброто нещо, което би могло да се случи на моя свят.