— Триксия, има разлика между това да си съсобственик на една експедиция и да си неин ръководител. Особено пък в моя случай. Ако родителите ми участваха в нея, сигурно щяха да имат думата при вземането на важни решения. Но те вече са видели достатъчно по време на междузвездните си пътешествия и сега имат нужда от почивка. А аз съм първо стажант, а после съсобственик.
Той доста болезнено усети този факт на собствения си гръб. Едно нещо беше винаги гарантирано при експедициите на Чуенг Хо — в тях не се допускаха никакви семейни привилегии; по-скоро важеше обратното.
Триксия дълго мълча, а очите й внимателно изучаваха лицето му. Какво ли предстоеше отсега нататък? Езр добре помнеше суровото предупреждение на леля си Филипа да внимава с жените, които увисват на шията на някой богат млад търговец и очакват той да им осигури дните до края на живота. А което е още по-лошо — понякога дори успяват да се докопат до управлението в бизнеса на достойните и почтени Фамилии.
Езр беше на деветнайсет, а Триксия Бонзол — на двайсет и пет. Сигурно си въобразяваше, че може да предявява всякакви претенции към него. „О, Триксия, моля те, недей!“
Най-накрая тя се усмихна — много по-нежно от обикновено.
— Хубаво, Езр. Постъпи така, както смяташ за най-правилно, но… Моля те само за едно — да помислиш върху това, което ти казах.
После протегна ръка към лицето му и го погали. Целувката й беше лека и колеблива.
2.
Хлапето го издебна точно пред вратата на стаята му.
— Здрасти, Езр, гледах те снощи.
Това почти го накара да спре. „Тя говори за банкета!“ Търговският съвет очевидно беше решил срещата да се препредава за всички членове на екипажа, които по една или друга причина не присъстват лично.
— Точно така, Киви, снощи си ме гледала на екрана, а сега ме виждаш от плът и кръв. — Той отвори вратата на стаята си и пристъпи напред. Малката нахалница беше прилепнала така плътно до гърба му, че се озова вътре почти едновременно с него. — Е, казвай какво те води насам.
Киви притежаваше безспорен талант да изтръгва от събеседника си точно тези въпроси, които иска да чуе.
— И двамата имаме дежурство след две хиляди секунди, та си рекох, че можем да слезем заедно долу и да поклюкарстваме.
Вин премина в другата стая, но този път хлопна вратата след себе си. Вътре се преоблече в работен костюм. Когато отново излезе, малката още го чакаше. Той примирено въздъхна.
— Не съм научил никакви клюки.
„Проклет да съм, ако повторя онова, което ми каза Триксия!“
Киви обаче се ухили победоносно.
— Затова пък аз научих нещо. Хайде, идвай! — тя отвори външната врата към общия коридор и направи дълбок поклон пред него въпреки нулевата гравитация. — Искам да си сверя наблюденията с онова, което ти си видял на живо. Макар ти да присъства лично там, мога да се обзаложа, че имам повече информация. Съветът инсталира три предавателя, включително и при входа на залата, така че имах по-добра наблюдателна позиция от теб.
Тя се понесе до него по коридора, обяснявайки колко пъти е гледала видеозаписа. Успя да му преразкаже и всичко чуто от хората, с които е приказвала до момента.
Вин срещна за първи път Киви Лин Лизолет на Триланд по време на подготовката за експедицията. Тогава тя беше осемгодишно шило в торба, пълна с неприятни изненади. И по някаква необяснима причина избра тъкмо него за обект на своето специално внимание. Често се случваше след храна или тренировки да се засили зад него и да увисне на гърба му, обвила здраво ръце през неговия врат и готова да го удуши. Колкото повече й се ядосваше, толкова повече тя се привързваше към него. Само да й беше отвърнал с един по-здрав удар и сигурно щеше да й смени изцяло физиономията, но не върви да удариш осемгодишно дете. Тя беше с девет години по-малка от допустимия минимум за участници в експедицията. Мястото на децата не е на работните площадки, а какво остава за екипажите, особено пък онези, чиято мисия е в далечния космос. Само че майката на Киви притежаваше двайсет процента от експедицията. Във фамилията Лизолет.17, която произхождаше от Стрентман — далеч в периферията на владенията Чуенг Хо — цареше истински матриархат. Нейните членове се отличаваха с рядко срещани черти на характера и странни обичаи. Много правила и закони трябваше да бъдат престъпени, но най-накрая малката Киви попадна в екипажа на експедицията. Тя прекара повечето време от пътуването будна и стигна рекордите на хората от охраната. Голяма част от детството й премина сред звездите, само с неколцина възрастни около нея, сред които невинаги бяха родителите. Дори единствено мисълта за това беше достатъчна да охлади гнева на Вин. Бедното момиченце. Макар вече да не беше толкова малка. Сигурно е навършила четиринайсет, а нейните физически атаки постепенно преминаха в словесни нападки. Което беше значително по-добре като се има предвид здравата физика на стрентманите, пригодена за силната гравитация на тяхната планета.