Сега двамата се придвижваха рамо до рамо през главния коридор в лагера на мисията.
— Ей, Раджи, как върви бизнесът?
Киви махаше приветливо и поздравяваше всеки втори срещнат. Мсек преди срещата с Новородените капитан Парк беше наредил да се събудят почти половината членове на екипажите — достатъчно, за да обслужват всички превозни средства и оръжия на борда. Петнайсет хиляди души биха изглеждали като малко по-шумно парти в дома на родителите на Езр. В лагера обаче те образуваха истинска тълпа, макар повечето от тях да бяха още на борда на корабите. При тази навалица още по-ясно се виждаше, че техният бивак е само временен подслон. При това постоянно отнякъде прииждаха все нови и нови хора. Главният коридор представляваше връзка между четирите огромни сфери, които покриваха лагера на Търговците. Повърхността започваше да се вълнува всеки път, когато оттам преминаваха едновременно четири-пет души.
— Нямам им вяра на тия Новородени, Езр. Въпреки сладките приказки, те са готови да ни прережат гърлата при първи удобен случай.
Вин нервно й се усмихна.
— Как успяваш да се усмихваш толкова често?
В момента се носеха покрай един открит участък — истински прозорец, а не нарисуван върху стената пейзаж. През него се виждаше парка на лагера — единствената растителност беше самотен бонзай, доста надхвърлил обичайния ръст за този вид. Затова пък тук имаше повече простор и разнообразни живи организми в сравнение със стерилното обиталище на Новородените. Известно време главата на Киви се въртеше ту в една, ту в друга посока и тя утихна. Единствено живите растения и животни можеха да я накарат да замълчи. Баща й беше офицер, който отговаряше за животоподдържащите системи на експедицията. Освен това се славеше като един от най-известните култиватори на бонзай, чиято популярност се простираше по всички краища на Чуенг Хо.
Момичето най-сетне се съвзе от унеса и се усмихна високомерно.
— И всичко това само защото сме Чуенг Хо, ако случайно си забравил този факт. Превъзхождаме по коварство тези новобранци с хиляди години практика! „Новородени“, как ли пък не! Стигнали са дотук, само защото са си направили труда да поровят из мрежата на Чуенг Хо, предназначена за обществено ползване. Ако не беше тя, все още да клечат из развалините на своя свят.
Коридорът постепенно се стесни и сви към точката на пресичане между отделните части. Шумът от работата на екипажа идваше до тях приглушен от материята на купола. Това беше най-вътрешният балон в лагера на Търговците.
Освен покривната конструкция и енергийния пилон, оранжерията за бактерии беше един от жизненоважните елементи за оцеляването на хората в него. Всеки от екипажа даваше дежурства на това място и вършеше дори най-черната работа — като да прочиства бактерийните филтри под водните басейни например. Отдолу растенията вече не ухаеха толкова хубаво. Напротив — нетърпимият мирис на гнилоч беше сигурно доказателство за жизненост и добро здраве. Почти цялата работа можеше да се кърши и от машини, но при обсъждането на въпроса се надигнаха гласове в защита на здравия разум и използването на автоматика бе отхвърлено единодушно. Ето защо никой повече не опита да си улесни труда, нито пък оспори това решение. Дори най-елементарната грешка в оранжерията можеше да се окаже фатална за целия лагер, а бактериите да преминат през мембраната в по-горните слоеве на водния басейн. Ако се случеше това, в най-добрия случай храната щеше да се вмирише на повръщано, а нейната смрад постепенно да премине и във вентилационната система. Но дори най-страшният пропуск едва ли би причинил смърт на някой от екипажа. Все пак на борда на корабите имаше богат резерв от бактерии, които се съхраняваха при пълна изолация.
Мястото бе съвършено поле за обучение, за каквото можеше да мечтае и най-строгият учител: предлагаше сурови условия на работа, беше неудобно и неприветливо, а дори незначителен пропуск водеше до такива последици, че небрежността трудно можеше да се прикрие.