Пейзажът с мократа синьо-зелена гъста гора изчезна. Внезапно кръчмата сякаш стана продължение на една от заседателните зали долу в Хамърфест. Анне Рейнолт се появи отдясно. Изображението беше разкривено от неподходящата перспектива; тази част от видеотапета просто не можеше да се справи с триизмерната картина. Зад Рейнолт се виждаха няколко техници и пет „умни глави“… Хора във Фокус. Една от тях бе Триксия.
В този момент на Езр му се прищя да изкрещи. Или пък да се скрие в някое тъмно място и да си представи, че светът около него не съществува. Обикновено Новородените криеха своите „умни глави“ от хората в колонията, сякаш се срамуваха от стореното. Резултатите от тяхната работа се получаваха по компютърен път или пък чрез шлемовете за контрол, които носеха на главите си. Най-често това бяха графики или внимателно подбрана и сортирана информация. Бени му каза, че отначало в безумното шоу, организирано от Киви, се чували само гласовете на „умните глави“. После Тръд разказал на всички за странното поведение на преводачите по време на предаването и шоуто тръгнало с картина. Едно беше ясно — преводачите не можеха да знаят със сигурност какъв е езикът на тялото при Паяците, съдейки единствено от онова, което чуваха по време на шоуто. Това обаче сякаш не вълнуваше никого: жестовете може и да бяха напълно безсмислени и погрешни, но всички чудовища около него искаха точно това.
Триксия носеше развлечен гащеризон. Косата й стоеше разпиляна на всички страни, а една част беше оплетена в огромни възли. Езр я разреши и подреди само преди 40 Ксек.
Триксия пусна своя придружител и се залови за края на масата. После се огледа насам-натам, мърморейки нещо под нос. Изтри лицето си с ръкава на блузата и се настани в определения за нея стол. Останалите я последваха със същия отсъстващ вид. Повечето носеха шлемове. Езр знаеше точно какво виждат и чуват в тях — груб превод от езика на Паяците. В това се ограничаваше и целият свят на Триксия.
— Вече имаме синхрон, директор Рейнолт — обади се един от техниците.
Директорът по въпросите за човешкия ресурс на Новородените размести по столовете своите роби. Езр така и не успя да схване защо й е необходимо това. След всички прекарани заедно години обаче той се увери, че тя притежава определен талант. Макар иначе да бе студена кучка със стъклени очи, Рейнолт умееше да изтръгне желания резултат от работата на своите „умни глави“.
— Добре тогава, да започваме.
И Рейнолт изчезна от екрана. Зинмин Брут зае нейното място и започна да говори с приповдигнатия тон на водещия: „Името ми е Рапопорт Дигби, а това е «Наука за деца»…“
Този ден баща им ги заведе всичките в радиото. Джирлиб и Брент се настаниха на горната седалка на колата и през цялото време се държаха като истински възрастни. Почти не се различаваха от родените във фазата, затова и не привличаха вниманието на околните върху себе си. Рапса и малкият Хрунк бяха още малки и можеха да се скрият в козината на татко; сигурно щеше да мине още година, преди да започнат да се обиждат, че ги наричат бебета.
Гокна и Виктъри младша седяха отзад, всяка на отделна седалка. Виктъри гледаше през опушеното стъкло към улиците на Принстън. Това пътешествие я караше да се чувства почти като кралска особа. Тя леко извърна глава към сестра си Гокна — дали пък това не беше нейната придворна дама?
Гокна презрително изсумтя. Двете бяха почти на една и съща възраст, затова сигурно и на нея й минаваха подобни мисли през главата. Тя вероятно си се представяше като Великата владетелка.
— Татко, щом днес само ти участваш в шоуто, тогава защо ние изобщо идваме?
Баща им се разсмя.
— О, никога нищо не се знае. От Църквата на мрака си въобразяват, че само те притежават Правото. Но се съмнявам, че говорителят им изобщо някога е виждал родени извън фазата деца. Току-виж въпреки очакванията тя се окаже дори симпатична. Вероятно не бълва огън и жупел срещу малките деца само защото не са на правилната възраст.
Може и така да е. Виктъри си мислеше за чичо Хрунк, който презираше правилата в тяхното семейство… И в същото време обичаше всичките деца еднакво.
Колата продължаваше да напредва по оживените улици на Принстън в посока към главното авеню, което водеше към радиото. Радио Принстън беше най-старата радиостанция в града. Баща им разказваше, че е започнала да излъчва малко преди последния Период на мрак, когато все още е работела като военна станция. През това поколение нейните собственици я изградиха върху съвсем нова основа. Можеха да си направят студио и в града, но много държаха да демонстрират как почитат традициите. Пътуването до станцията се превърна в истинско приключение; колата бавно пълзеше нагоре по спираловидния път към върха на хълма. Той беше най-високият в града, по-висок дори от този, на който живееха. По земята все още се забелязваше утринният скреж. Виктъри се прехвърли на седалката до Гокна и двете взеха да се боричкат, опитвайки се да си намерят по-добро място пред прозореца. Наближаваше средата на зимата, а периодът беше Средните слънчеви години, но въпреки това децата едва за втори път в живота си виждаха скреж. Гокна протегна ръка на изток.