— Ето, погледни — вече сме достатъчно високо и оттук се виждат Канарите!
— Върху тях има сняг!
Двете извикаха това в един глас. Далечното сияние над планинските зъбери наистина имаше синкавата окраска на леда по глетчерите. Трябваше да минат още няколко години обаче преди снегът да стигне и до Принстън. Какво ли е усещането да тичаш през преспите! През следващите няколко минути двете отрупаха баща си с въпроси, забравили за всичко друго, дори за дебата по радиото, който от няколко дни занимаваше цялото семейство, даже генерала.
Отначало децата, особено Джирлиб, много се страхуваха от тази среща.
— Това е краят на нашето шоу — каза най-големият им брат. — Сега вече всички слушатели знаят за нас.
Генералът специално се върна от Териториалното командване, за да ги успокои, че няма причина за тревога и че татко ще обори всички свои опоненти. Майка им обаче не спомена, че след това отново ще могат да участват в радиопредаването. Генерал Виктъри Смит беше свикнала да дава нареждания на войниците и на своите подчинени, но нямаше опит в утешаването на деца. Виктъри и Гокна тайно си мислеха, че прекратяването на радиопредаването е разстроило майка им много повече от която и да е военна операция.
Единствено баща им не изпадна в мрачно настроение.
— Отдавна очаквам това да се случи — каза той на майка им, когато тя се върна от Териториалното командване. — Крайно време е дебатът да се излъчи пред публика, за да излязат наяве много премълчавани досега истини.
Майка им постоянно говореше на тази тема, но от устата на таткото тя звучеше някак игриво и безгрижно. През последните десет дни той много по-често си играеше с тях.
— Вие сте моите експерти в този дебат, ето защо дори през цялото време да играя с вас, пак изпълнявам служебните си задължения.
И той започваше да снове натъжен и угрижен насам-натам, преструвайки се, че върши някаква много важна работа. Бебетата много харесваха това, а явно Джирлиб и Брент също приемаха неговия оптимизъм. Генералът замина на юг предишната вечер; както обикновено тя имаше много по-сериозни грижи от семейните проблеми.
Радио Хил се извисяваше над върхарите на дърветата. Мястото около паркинга беше обрасло с прещип. Децата наизскачаха от колата, подрипвайки в мразовития въздух. Малката Виктъри усети странно парене по дихателните пътища, като че ли… Сякаш се покриваше със скреж отвътре. Но нима това е възможно?
— Хайде, деца! Гокна, не се заплесвай.
Баща им и по-големите братя ги подкараха към старото широко стълбище на кулата. Камъкът беше почернял от сажди и стоеше необработен, сякаш собствениците държаха да покажат на посетителите, че са продължители на някаква древна традиция.
Вътре стените бяха декорирани със снимки, портрети на собствениците и на откривателите на радиото (в случая това бяха едни и същи хора). Всички деца с изключение на Рапса и Хрунк бяха идвали тук и преди. Джирлиб и Брент водеха шоуто вече две години. Двамата замениха родените във фаза деца, когато баща им купи франчайзинга на шоуто. Гласовете на момчетата не се различаваха от тези на родените във фаза, а Джирлиб бе по-умен даже от мнозина възрастни. Дълго време изглежда никой не подозираше тяхната истинска възраст. Баща им обаче сякаш се дразнеше от това.
— Искаше ми се хората сами да се досетят, но те изглежда са твърде глупави, за да прозрат истината.
Ето защо се наложи Гокна и Виктъри младша също да се включат в радиопредаването. Доставяше им голямо удоволствие да се преструват на големи, забавлявайки се с глупавите сценарии на предаването. Господин Дигби обаче се оказа много мил човек, макар и да не беше истински учен.