Ксопи погледна Триксия през масата.
— Естествено причината за това е, че са държали в тайна истинската си възраст. По радиото едва ли може да се усети толкова малка разлика. По радиото някои… гнусотии остават незабелязани.
Триксия се разсмя.
— Наистина е така. Ето защо искам нашите слушатели внимателно да се замислят върху това. Повечето от тях са много горди с Джирлиб, Брент, Гокна и Вики. Срещата „на сляпо“ с моите деца по радиото е разкрила на слушателите една истина, която в други случаи те сигурно щяха да пропуснат — родените извън фазата са също толкова нормални и достойни хора като всички останали. Още веднъж повтарям — нищо не сме крили. Освен… Е, освен факти, които са толкова очевидни, че едва ли някой би се усъмнил в тях.
— Като очевидната наглост — сигурно това имате предвид. Втората двойка деца, родени извън фазата, едва са навършили седем години. Такава мръсотия дори радиото не може да прикрие. При срещата ни в студиото забелязах, че имате дори новородени, които отглеждате в козината си. Отговорете ми, сър, имат ли край злините, които сте готов да причините на околните?
— Но, лейди Педуре, за какви злини става дума? Нашата аудитория е слушала едно или друго от децата ми в продължение на цели две години. Те познават добре Джирлиб, Брент, Вики и Гокна като нормални и приятни хора. Вие сама видяхте малкия Хрунк и Рапса, които ви наблюдават от гърба ми… — Триксия замълча, сякаш даваше възможност на събеседника си да се огледа спокойно. — Знам, че ви е трудно да гледате бебета толкова време след Годините на Чезнещото слънце. След година-две обаче те ще са достатъчно големи, за да говорят, а аз съм решен рано или късно да включа в „Наука за деца“ всичките си отрочета. От предаване на предаване нашата публика ще се увери, че тези малки приятели с нищо не са по-лоши от другите, родени в края на Чезнещото слънце.
— Абсурд! Коварният ви план би успял, ако превземахте умовете на хората малко по малко като ги принуждавате постепенно да отстъпват една по една крепостите на нашия морал, докато накрая…
— Докато какво? — попита Триксия, усмихвайки се лукаво.
— Докато… Докато… — Езр забеляза очите на Ксопи иззад визьора на шлема — гледаха диво. — Докато най-накрая почтените хора не сметнат за нормални тези личинки, които са върху гърба ви.
Сега Ксопи вече стоеше права и махаше с ръце срещу Триксия. Триксия обаче продължаваше да се усмихва.
— С една дума, моя скъпа Педуре, дори вие допускате, че един ден хората ще приемат моите децата като нормални хора. Само ще вметна, че родените извън фазата не са личинки. Те не се нуждаят от Първия мрак, който да им даде душа. Те са създания, които могат да се превърнат в обичливи Паяци по тяхно собствено желание. С течение на годините „Наука за деца“ ще покаже на всички, че това е напълно възможно.
Ксопи отново се беше върнала на мястото си. Сега наистина приличаше на участник в дебат, който е усетил, че противникът го превъзхожда и замисля нов план за атака.
— Виждам, че призивът към почтеност и благоприличие изобщо не значи нищо за вас, господин Ъндърхил. Сред нашата аудитория сигурно има и слаби хора, които ще се поддадат на извращенията под ваше влияние. Всеки от нас може да бъде изкушен от греха, за това съм съгласна. Но нашите морални устои са по-силни от него. Традицията ни учи да балансираме между двете… Аз обаче се уверих, че не почитате дори традициите. Вие сте учен, нали така?
— Хм, може и така да се каже.
— Освен това сте и един от четиримата Покорители на Мрака?
— … Да.
— Нашите слушатели едва ли си дават сметка каква забележителна личност стои зад „Наука за деца“. Вие сте един от четиримата, видели самото сърце на Мрака. Значи може с право да се каже, че за вас вече няма тайни на този свят. — Триксия понечи да отговори, но Ксопи в ролята на Педуре не й даде възможност да каже и дума. — Ще си позволя да отбележа, че това обяснява до голяма степен вашето изкривено съзнание. Вие сте глух и сляп за опита на предишните поколения, трупан толкова бавно и мъчително. Нашите предци са се опитали да ни предадат какво е смъртна заплаха и кое е добро за Паяците. В моралните закони има дълбоко основание, господине! Без тях в края на Чезнещото слънце трудолюбивите и прилежните ще бъдат ограбвани и убивани от мързеливите и безделниците. Ако не съществуваше моралът, убежищата ни щяха да бъдат превърнати в развалини от онези, които първи се събудят. Ние всички имаме мечти и желания, но някои от вашите рушат из основи моралните ни устои.