Ксопи се протегна напред и заговори високо.
— Внимавайте в това, което се казва, приятели! Ъндърхил току-що призна, че е извършил престъпление срещу природата!
— Изобщо не е така. Еволюцията ни е научила да оцеляваме и да се противопоставяме на Природата. Времената се менят…
Гласът на Ксопи прозвуча саркастично:
— Значи времената се менят, така ли? Благодарение на науката станахте един от Покорителите на Мрака и сега се смятате за по-велик от Природата?
В отговор Триксия само се засмя:
— О, аз все още съм неразривна част от Природата. Дори още отпреди появата на технологиите. Известно ли ви е, че преди десет милиона години продължителността на слънчевия цикъл е била по-малко от година?
— Чиста измислица. Как тогава са оцелявали създанията…
— Как ли наистина? — Усмивката на Триксия стана още по-широка и в гласа и прозвучаха триумфални нотки. — Свидетелствата на вкаменелостите от онази епоха са съвсем ясни и недвусмислени. Преди десет милиона години слънчевият цикъл е бил много по-кратък, а живите организми — много по-малобройни и не така разнообразни. Тогава не е имало нужда от убежища и летаргичен сън. Когато периодите на мрак и светлина станали по-продължителни, а условията за живот — поносими, всички оцелели живи организми започнали да се адаптират към тях. Подозирам, че това е бил доста суров процес. Много от големите промени са били неизбежни. А сега…
Ксопи направи рязък жест. Дали само предполагаше, че събеседникът в студиото постъпва точно така или по някакъв начин го разбираше инстинктивно от радиоизлъчването на Паяците?
— Дори да не е измислица, това все още не доказва нищо. Господине, аз няма да споря с вас за хода на еволюцията. Сигурно има почтени хора, които вярват на всяка ваша дума, но това си е чиста спекулация. Не съществуват никакви доказателства за подобен естествен подбор.
— Ха! Точка за татко!
Двете момиченца тихо коментираха казаното, настанени над Джирлиб и Брент. А когато Диди не ги гледаше, правеха подигравателни жестове по посока на Преподобната Педуре. След поздрава на Гокна обаче тя не даваше никакви признаци да ги е забелязала. Въпреки това те държаха да й покажат точно какво мислят за нея.
— Не се тревожи, Брент. Татко ще даде на тая Педуре да се разбере.
Но Брент беше по-притихнал и унил от когато и да било.
— Знаех си, че така ще стане. Положението беше достатъчно напечено още от самото начало. Сега татко ще трябва да обяснява за мен.
Всъщност баща им едва не изгуби ума и дума, когато Педуре нарече Брент кретен. Вики никога не го беше виждала толкова объркан. Но сега започна отново да се съвзема малко по малко. Отначало Вики си мислеше, че Педуре е пълен невежа, но после разбра, че е наясно с всичко, за което говори баща й. Всъщност това сега нямаше кой знае какво значение. Преподобната Педуре не беше чак толкова учена; освен това баща им имаше право.
Сега Шерканер атакуваше на свой ред:
— Чудно как така традиционалист като вас не се интересува от далечното ни минало, лейди Педуре. Както и да е. Скокът в науката, който беше осъществен през последното поколение, е толкова грандиозен, че изглежда е най-добре него да дам за пример. Природата ни принуждава да прибягваме към едно или друго в името на нашето оцеляване. Установеният цикъл на поколенията е точно такова нещо, съгласен съм. Без тази самоналожена принуда едва ли щяхме да просъществуваме дълго. Но помислете и за загубите, които сме принудени да търпим. Всичките ни деца се развиват заедно и с еднакви темпове. Отминат ли определен етап на обучение, техните пособия стават ненужни чак до идването на новото поколение. От сега нататък обаче няма да е необходимо да понасяме това. С помощта на науката…
Преподобната Педуре избухна в писклив смях, в който се долавяше сарказъм, но и изненада.
— Значи вие признавате това пред всички! Замисляте да наложите вашите извращения като начин на живот и те вече да не са срамен, но поне изолиран грях, както е било досега!
— Разбира се! — подскочи баща им. — Искам хората да знаят, че живеем в съвсем различна епоха. Искам хората свободно да раждат деца през всеки сезон на слънцето.