Дигби и Преподобната Педуре гледаха със зяпнала уста, докато баща им развиваше все по-сложни варианти на своята теория. Дигби най-много харесваше онази част от шоуто, която беше посветена на науката, но сега думите на баща им сякаш го хипнотизираха. Педуре обаче… Тя бързо се съвзе от шока. Или беше чувала тази теория и преди, или пък държеше да следва предварително начертаната стратегия.
Часовникът в апаратната отчиташе наближаването на рекламния блок, с който обикновено завършваше шоуто. По всичко личеше, че баща им ще има последната дума… Но Вики беше готова да се закълне, че Преподобната Педуре следи този часовник много по-внимателно от самата дискусия, сякаш очакваше да настъпи точно определен момент.
После представителката на църквата грабна микрофона, доближи го до устата си и заговори толкова бързо и високо, че заглуши думите на Шерканер:
— Много интересно, но идеята да се колонизира междузвездното пространство е извън непосредствените задачи на това поколение.
Баща им махна пренебрежително.
— Може и така да е, но…
Преподобната Педуре продължи, а гласът й зазвуча още по-авторитетно.
— Значи голямата промяна по времето на това поколение ще бъде завладяването на следващия Период на мрак, след което слънчевият цикъл вече няма да има същото значение за нас.
— Правилно. Ние — всички, които слушат това предаване — няма да имаме вече нужда от убежища. Гаранция за това е ядрената енергия. Всички големи градове ще разполагат с достатъчно енергия, за да се поддържа в тях нормална температура за период от двеста години — целият Период на мрак. Така че…
— Разбирам. Но въпреки това около градовете трябва да израснат огромни сгради.
— Да, и ферми. Няма да имаме нужда от…
— Значи това е причината, поради която настоявате да има още едно поколение възрастни. Ето защо поощрявате раждането на деца извън фазата.
— О, това не е в толкова пряка зависимост, а е просто една от особеностите на новата ситу…
— От думите ви излиза, че Гокнанското Съглашение ще посрещне настъпващия Период на Мрак със стотици милиони Покорители на Мрака. Ами какво ще кажете за останалата част от света?
Изглежда баща им най-после осъзна, че си е навлякъл беля на главата.
— Хм, останалите напреднали в технологично отношение страни могат да сторят същото. По-бедните държави ще използват отново обичайните си убежища, а пробуждането им ще стане значително по-късно.
В гласа на Педуре звънна стомана — дълго подготвяният капан най-сетне щракна.
— „Пробуждането им ще стане значително по-късно“ значи. По време на Великата война само четирима Покорители на Мрака успяха да сринат най-могъщата нация в света. През следващия Период на мрак вие ще сте милиони. Това звучи по-скоро като подготовка за най-кървавото клане в убежищата, което историята познава.
— Не, напротив, точно обратното. Това ще бъде…
— Съжалявам, госпожо… Господине, времето ни изтече.
— Но…
Дигби продължи да говори, пренебрегвайки протестите на баща им.
— Искам да благодаря и на двама ви, че бяхте с нас и…
Дрън, дрън, дрън.
От другата страна на стъклото Педуре търпеливо изчака Дигби да приключи със заключителните думи. Сега микрофоните бяха изключени и Вики не можеше да следи разговора оттатък. По всичко личеше, че двамата с водещия си разменят прощални любезности. От другата страна на подиума с озадачен и объркан вид седеше баща им. Когато Преподобната Педуре профуча край него, той стана и я последва навън, обяснявайки разпалено нещо. Единствената реакция на Педуре обаче беше тънка, високомерна усмивка.
Зад гърба на Вики Диди Улмот натискаше оживено копчета и буташе плъзгачи, стартирайки най-важната част от предаването — рекламите. Накрая се откъсна от пулта. Изражението й беше малко отнесено и замаяно.