— Знаеш ли, баща ти има някои наистина… откачени… идеи.
Последва някаква поредица от тонове, което можеше и да е музика, а после думите: „Заострените ръце са щастливи ръце. Напълни догоре лъскавата кутия с пъстри ленти…“
Рекламите на Паяците понякога бяха най-силната част от програмата на Радио Принстън. Освежаване за козината, блясък за очи, козметика за крака — при някои от продуктите успяваха все пак да схванат какво е предназначението им, но рядко проумяваха идеята на този, който ги рекламира. Понякога названията звучаха съвсем неразбираемо, особено ако продуктите са непознати, а преводачите не толкова умели в работата си.
Днес беше точно така. Ренг, Брут и Триксия седяха неспокойно по местата си, изключени от радиосигнала. Придружителите им вече се канеха да ги отведат по стаите. Този път и посетителите в пивницата на Бени не обърнаха особено внимание на рекламния блок.
— Не беше толкова забавно като предаванията, които водят децата, но…
— Схвана ли идеята за космическите полети? Чудя се дали това ще окаже някакво влияние върху нашите планове. Ако е така…
Езр не обръщаше внимание на разговорите около себе си. Той остана с поглед втренчен в стената, а коментарите наоколо стигаха до него като монотонно жужене. Триксия изглеждаше по-зле от всякога. На Езр се стори, че очите й са пълни с отчаяние. Той често си мислеше за това, но Анне Рейнолт всеки път го убеждаваше, че е просто нетърпение да се върне към работата си.
— Езр? — Една ръка внимателно разтърси ръкава му. Беше Киви. Сигурно е успяла да влезе незабелязано по време на предаването. Беше го правила и по-рано, после сядаше тихо и мълчаливо наблюдаваше шоуто. — Езр, аз…
— Спести си обясненията.
Той й обърна гръб. Именно поради тая причина гледаше право към Триксия, когато всичко се случи. Придружителите тъкмо извеждаха Брут от залата. Когато преведоха Ксопи Ренг покрай нея, Триксия изпищя, скочи от мястото си и юмрукът й размаза лицето на младата жена. Ксопи изви тяло и се опита да се изтръгне от хватката на придружителя. После загледа равнодушно кръвта, която струеше от носа й и изтри лицето си с ръкав. Техниците сграбчиха пищящата Триксия преди да е направила още нещо. По някаква причина думите й се чуха и по главния аудиоканал:
— Педуре е зла! Умри! Умри!
— Майчице! — Тръд Силипан се надигна от мястото си и бързо се отправи към вратата на пивницата. — Рейнолт ще трябва сама да се справи с това. Връщам се обратно в Хамърфест.
— И аз идвам с теб.
Езр отмести Киви и се устреми към вратата. В пивницата за миг настана мъртва тишина, после всички заговориха в един глас.
Но през това време Езр се беше отдалечил достатъчно и вече не чуваше разговорите. Опита се да настигне Силипан. Двамата поеха бързо по основния коридор към хангара със совалките. Силипан набра някакъв код върху люка на една от тях, после се обърна.
— Какво искате вие двамата?
Езр погледна през рамо и видя, че Фам Тринли ги е последвал от кръчмата на Бени дотук.
— Трябва да дойда на всяка цена, Тръд. Искам да видя Триксия.
Гласът на Тринли също прозвуча угрижено.
— Това ще провали ли сделката ни, Силипан? Трябва да сме сигурни, че…
— О, дявол да го вземе. Вярно, ще трябва да помислим как това ще повлияе на плановете ни. Хайде, идвай. — Той погледна Езр. — Ти обаче… С нищо не бих могъл да ти помогна.
— Аз идвам, Тръд.
Езр се озова на десетина сантиметра от него, а юмруците му бяха свити и готови за атака.
— Добре, де, добре! Сега се отмести от пътя ми.
След миг люкът на совалката засвети в зелено, те се качиха и машината се отдели от повърхността. Диамантените скали приличаха на светло петно в долната част на синия диск на Арахна.
— Как можа да се случи точно когато сме на другия край на астероида. Совалка!
— Сър!
— Колкото се може по-бързо към Хамърфест.
Обикновено се налагаше да внимават със совалките, но тази явно познаваше гласа на Тръд и усети по тона, че работата не търпи отлагане.
— Тъй вярно, сър!
И совалката се понесе напред. Силипан и другите двама пътници се вкопчиха в предпазните колани. Диамантената планина пред тях ставаше все по-голяма и по-голяма.