Вики го последва няколко стъпала надолу, хъмкайки одобрително и с разбиране по повод на непонятните за нея сривове по линията и разширяване на обхвата. По всичко личеше, че Джейберт е много горд, задето е успял да привлече вниманието на баща й. Несъмнено Шерканер пък е бил доволен да си намери извинение за затварянето в лабораторията. После обаче се е появила мама…
Вики остави Джейберт да продължи към кабинета-бърлога и тръгна обратно по стълбите нагоре. Откъм дъното на коридора струеше светлина. Ха! Вратата на лабораторията стоеше леко открехната. Тя спря и взе да пристъпва от крак на крак. Дори оттук чуваше гласа на генерала. Вики се притаи и започна да се промъква към лабораторията, притисната плътно до стената.
— … Умът ми не го побира, Шерканер. Ти си изключително надарена личност, как можа да се държиш като истински идиот?!
Виктъри младша се поколеба и за малко не побягна назад по тъмния коридор. Никога не беше чувала гласа на майка й да звучи толкова гневно. От това дори… я заболя. От друга страна обаче Гокна би дала мило и драго, за да чуе разказа на Вики за случилото се. Ето защо тя продължи безшумно напред и извъртя глава така, че да вижда през тясната цепнатина. Лабораторията беше точно такава, каквато я помнеше — препълнена с осцилоскопи и високочестотна техника за запис. Калъфите на някои от уредите бяха свалени, но по всичко личеше, че майка й ги е заварила преди да са се задълбочили сериозно в работата. Сега стоеше пред баща й и закриваше Вики от погледа му. „Почти съм сигурна, че се падам точно срещу сляпото петно на мама.“
— … Нима наистина беше толкова зле?
— Да!
Шерканер Ъндърхил сякаш се спаружи под строгия поглед на генерала.
— Сам не знам как стана. Тази наистина ме извади от равновесие. Пък и това, което каза за нашия Брент… Знаех, че е неизбежно — неведнъж сме говорили по този въпрос. Приказвал съм дори със самия Брент. И въпреки това изгубих почва под краката си. Много се смутих.
Майка й махна рязко с ръка, за да прекрати обясненията.
— Не затова ми е думата, Шерк. По тая точка ти й отвърна както се полага. Твоята родителска болка и огорчението от думите й беше съвсем нормално. Но само няколко минути по-късно тя те въвлече в…
— С изключение на космическата теория казах само онова, което мислехме да представим в шоуто през следващата година.
— Но ти изтърси всичко наведнъж!
— … Така е, но защото Педуре започна да говори като умен и любознателен човек — също като Хрунк и хората от Къщата на хълма. Тя повдигна някои много интересни въпроси и аз реших да продължа с излагането на възгледите си. Знаеш ли какво, дори сега… Тая Педуре наистина е много умна и бързо схваща. Стига да имах достатъчно време, щях да я победя на неин терен.
Генералът се засмя остро и горчиво.
— Божичко, ама ти наистина си бил глупак! Шерк, аз… — майка й протегна ръка да докосне съпруга си. — Съжалявам. Странно, дори с моите подчинени не се държа така строго, както с теб сега.
Баща й издаде тих и успокояващ звук, както правеше, когато говори на Рапса или малкия Хрунк.
— Сама знаеш причината за това, скъпа. Ти ме обичаш също толкова, колкото и самата себе си. А аз най-добре знам как безмилостно се кориш и обвиняваш. Ти си най-строга към себе си.
— Само вътрешно, така че никой да не разбере.
Двамата замълчаха за миг и малката Виктъри си пожела да изгуби играта на шпиони със сестра си. Когато майка й отново заговори, гласът й почти си беше възвърнал нормалния тон.
— И двамата се провалихме. — Тя отвори пътническото си куфарче и извади оттам някакви документи. — През следващата година „Наука за деца“ трябваше да представи възможностите за живот по време на Мрака и предимствата, които той дава. Според предварителните планове това щеше да съвпадне с подписването на първите договори. Знаехме, че ще доведе и до военни действия, но не го очаквахме още на този етап.
— Нима са започнали отсега?
— Започнаха с доста недвусмислени маневри. Знаеше ли, че Педуре е от Тийфщадт?
— Естествено, акцентът й съвсем очевидно го потвърждава.
— Прикритието й беше много сполучливо, защото отчасти отговаря на действителността. Преподобната Педуре е трета по сан в Църквата на мрака, но освен това е служител със среден ранг в разузнавателните служби на Божие дело.
— Сродниците.
— Точно така. Ние поддържаме приятелски взаимоотношения с тийфърите след края на войната, но Сродниците се канят да променят това. Някои от по-малките градове са вече под техен контрол. Вярно, че са една от легитимните секти на църквата, обаче…