Някой внезапно запали светлините в коридора, където се беше притаила малката Вики. Майка й вдигна ръка и замръзна на мястото си. „Ха сега!“ Вероятно беше забелязала дребния силует и познатите очертания на черупката. Без дори да се обърне, Смит протегна дългата си ръка към подслушвачката.
— Младша! Затвори вратата и марш обратно в стаята си!
Гласът на малката Виктъри прозвуча тънко и сконфузено.
— Добре, мамо.
Докато излизаше, до слуха й долетя следния коментар:
— Проклятие, харча по петдесет милиона годишно за алармени системи, а собствената ми дъщеря успя да ме хване неподготвена…
Клиниката под Хамърфест се оказа най-оживеното място в лагера в този момент. При предишните си посещения Фам обикновено заварваше там Тръд, някой от техническия персонал и един-двама „пациенти“. Днес обаче… Избухването на някоя граната сигурно би предизвикало такъв смут и бъркотия сред фокусираните. И двата МРИ бяха заети. Един от придружителите се опитваше да подготви Ксопи Ренг за процедурата; жената стенеше и проваляше всичките му усилия. В ъгъла Дитер Ли — дали не беше физик? — стоеше здраво омотан с каишите и си приказваше нещо под нос.
Рейнолт се беше прикрепила с единия крак за тавана и висеше надолу с главата, така че да работи с МРИ, без да пречи на техниците. Дори не ги погледна, когато влязоха.
— Добре, индукцията е завършена. Дръж ръцете неподвижни.
Техникът избута пациента към скенера. Беше Триксия Бонзол; тя се огледа наоколо и очевидно не разпозна нито един от присъстващите. Внезапно лицето й се разкриви в болезнена гримаса и тя избухна в горък плач.
— Ти си я дефокусирала! — изкрещя Вин, разблъсквайки Тринли и Тръд, за да мине напред.
С едно-единствено движение Фам се прикрепи за пода и го сграбчи в движение, но въпреки това устремът на Вин го тласна към стената.
Рейнолт най-сетне погледна към Вин.
— Пази тишина или излез навън — каза. После посочи към Бил Фуонг. — Вкарай д-р Ренг. Искам… — всичко останало беше казано на разбираем само за тях жаргон. Всеки нормален чиновник би изхвърлил натрапниците навън, но Анне Рейнолт изобщо не им обърна внимание, поне докато не й пречеха да работи.
Силипан се оттласна назад към Фам и Вин. Изглеждаше мрачен и потиснат.
— Точно така, Вин, затвори си устата. — После хвърли поглед към екрана на скенера. — Бонзол все още е фокусирана. Просто изключихме лингвистическите й способности. Така е по-лесно да бъде… третирана. — Той погледна неуверено към нея. Триксия висеше отпусната върху ремъците и продължаваше да хлипа — безнадеждно и неутешимо.
Вин най-напред се опита да се освободи от хватката на Фам, после замръзна неподвижен. Тялото му се тресеше от ситни тръпки, които само Фам можеше да усети. По едно време изглеждаше така, сякаш ще повърне, но после се сви, извърна лице от Бонзол и стисна очи.
Гласът на Томас Нау огласи стаята.
— Анне, изгубих три доклада с анализи, откакто прекъсна захранването. Известно ли ти е…
Тонът на Рейнолт не се различаваше от този, с който сряза Вин:
— Дай ми само една Ксек, имам най-малко пет случая на загниване.
— Божичко… Дръж ме в течение, Анне.
Рейнолт обаче не го чу, защото вече говореше на някой друг.
— Какъв е случаят с д-р Ли?
— Той е наред, госпожо. Слушах го какво си приказва. Тия неща често се случват, особено по време на шоуто.
Рейнолт се понесе към Дитер Ли и при това движение като по чудо успя да избегне сблъсъка с техниците, „умните глави“ и обемистото оборудване.
— Странно. Не би трябвало да има преплитане между физиците и радиошоуто.
Техникът потупа картата, окачена на джоба на Ли.
— Според това тук той би трябвало да чува превода.
Фам забеляза, че Силипан преглътна мъчително. Дали пък точно в това не се състоеше неговия провал? Дявол го взел, ако го разжалваха, неговата връзка с фокусираните щеше да бъде окончателно прекъсната.
Рейнолт обаче сякаш не обърна внимание на казаното от техника. Тя се надвеси над Ли и известно време стоя заслушана в думите му.
— Прав си. Зациклил е на това, което Паякът каза за Изчезващата. Съмнявам се, че страда от по-сериозно разстройство. Засега само го дръж под око, но ме уведоми веднага щом започне да се гърчи.